България е втора в ЕС по депониране на отпадъци: 91,4% завършват на сметищата

29/10/2026, 13:56

Булфото

България се нарежда сред държавите с най-неблагоприятни показатели за управление на отпадъците в Европейския съюз. През 2024 г. у нас са образувани средно 2881 кг отпадъци на човек от населението. Това е третата най-висока стойност в ЕС след Естония и Белгия. Още по-съществено е, че 91,4% от третираните отпадъци в страната са депонирани. На фона на европейския стремеж към кръгова икономика тези данни открояват структурен проблем: отпадъците продължават да се управляват предимно като материал за изхвърляне, вместо като ресурс, който може да бъде върнат в икономиката, предаде БГНЕС.

България сред лидерите по отпадъци

По данни на „Евростат“ през 2024 г. в ЕС са образувани 765 млн. тона отпадъци, без основните минерални отпадъци от минното дело, кариерите, строителството и разрушаването на сгради. Това количество представлява 35% от общо генерираните 2196 млн. тона. Средното равнище за Съюза е 1697 кг на човек.

Естония заема първо място с 4703 кг на човек, следвана от Белгия с 3157 кг и България с 2881 кг. В другия край са Малта с 1092 кг, Ирландия с 1199 кг и Словения с 1254 кг. Разликите са значителни, но трябва да се отчитат икономическата структура на отделните държави и съставът на отпадъчните потоци. Евростат изрично свързва високия естонски показател с производството на енергия от горивни шисти.

Депонирането остава доминиращият модел

През 2024 г. 61,8% от третираните отпадъци в ЕС са преминали през операции по оползотворяване. Рециклирането представлява 42,0%, използването за запълване на изкопани пространства -13,3%, а изгарянето с възстановяване на енергия - 6,5%. Депонирането обхваща 37,8% от третираните отпадъци, докато 0,4% са изгорени без възстановяване на енергия.

България е сред държавите с най-висок дял на депониране — 91,4%. Пред страната ни по този показател е Финландия с 84,4%, а Швеция отчита 75,1%. Така България се откроява не само с високото количество образувани отпадъци на човек, но и с преобладаването на метод, който европейската политика поставя на последно място в йерархията за управление на отпадъците.

Контрастът с водещите в рециклирането държави е отчетлив. В Италия делът на рециклирането при третирането на отпадъците достига 87,3%, в Унгария - 77,1%, а в Словакия - 69,8%. В общо 12 държави от ЕС рециклирането надхвърля 50%.

Цената на изоставането

Депонирането изисква терени, създава риск от замърсяване на почвата и водите и оставя значителна част от материалите извън повторната употреба. Европейската политика поставя превенцията, повторното използване и рециклирането преди окончателното обезвреждане. Целта е ресурсите да се използват по-дълго, а загубите на материали и енергия да бъдат ограничени.

Данните за България показват разминаване между тази посока и преобладаващата практика. Промяната изисква не само повече инфраструктура за разделно събиране и рециклиране, но и ефективно сортиране, инвестиции в преработка и последователен контрол върху управлението на отпадъците.

Статистиката на „Евростат“ не доказва сама по себе си причините за националните различия, но ясно очертава мащаба на предизвикателството. При 2881 кг образувани отпадъци на човек и 91,4% депониране България има основание да постави реформата в управлението на отпадъците сред приоритетите на екологичната и икономическата си политика. Преходът към кръгова икономика зависи не само от количеството отпадъци, а от способността те да бъдат превърнати във вторични суровини, енергия и възстановени ресурси.