Учените от Института за икономически изследвания очертават 8 риска за българската икономика

07/05/2019, 13:32

Трябва ни национална доктрина за догонващо развитие на България иначе още дълги години ще останем на опашката, бяха последните думи на проф. д-р Александър Тасев - директор на Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ - БАН) при представяне на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2019 г., с фокус върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката. Това, което отбелязваме в този доклада и нашите изследвания, не е критика към сегашното управление. Това, което се случва у нас, всъщност е резултат от политиката, провеждана от всички български правителства в последните тридесет години, допълни проф. Тасев, пише "Банкеръ".

Представянето на доклада за 2019 г. е включено в календара от събития, посветени на 150-годишнината от създаването на БАН и 70-годишнината на Института за икономически изследвания.

Доц. д-р Даниела Бобева представи фокусът в Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2019 г. - структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката. Уроците от кризата остават ненаучени, отбеляза тя. Неочакваното влошаване на външната среда е факт и никой не прогнозира спада на европейската и забавянето на българската икономика. В Европа са доста умерени, никой не споменава думата рецесия, но българската икономика е тясно свързана именно със страните, от които се очакват сигнали за рецесия.

Учените от Института за икономически изследвания очертават 8 риска за българската икономика. Един от тях е именно зависимостта на страната ни от няколко държави, които биха били сериозно засегнати от евентуална криза.

У нас отбелязваме волатилен икономически растеж - той е неустойчив, небалансиран - растем при ръст на непроизводствени сектори - недвижимите имоти, например, а не от ръст на промишлеността.

Учените от ИИИ отбелязват и неблагоприятната структура на икономиката, която не се променя - развиваме отрасли, които не създават високотехнологични продукти. Все още много малко са крайните продукти, които произвеждаме, и това ни поставя в крайно неблагоприятно положение в Европа и спрямо конкурентите ни.

Доц. д-р Даниела Бобева отбеляза и спадът при външните и вътрешни инвестиции - намаляват вложенията в дълготрайни материални активи (ДМА). Ръст има само при агросектора - причината е, че тук се отчитат парите от европрограмите.

Все повече са публичните инвестиции, в т.ч. са и еврофондовете, и те имат превес над частните вложения. Качеството на преките чуждестранни инвестиции е друг риск. Парите влизат в сектори с невисока добавена стойност.

Все по-малко печалба се формира, отбеляза доц. Бобева. А така има по-малко средства за разпределение - като работна заплата, за инвестиции... Нараства и задлъжнялостта.