В деня на св. Герман черпят Герасим и Искрен

12/05/2019, 07:10

Православната църква почита днес св. Герман, патриарх Константинополски. Имен ден празнуват Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен.

В народната представа денят се свързва с повелителите летните бури. Изпълнява се обичай за измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка.

Св. Герман е известен с благочестивия си живот и като църковен писател. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той напуснал патриаршеския престол. От него са останали химни за прослава на светците и Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Св. Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх. В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

В основата на обичая, свързан с този ден, е древна легенда. Тя разказва за Герман - повелител на небесните летни бури и огнени стихии, който си имал няколко побратими – Вартоломей, Лисе, Видовден. Той бил сред тях най-големият и от неговата воля зависело дали хората ще се радват на спокойно време и добра реколта. Затова се радвал на особена почит.

В миналото българите изобразявали Герман като глинена кукла, висока около половин метър, с ярко очертани мъжки полови белези. В някои селища куклата била направената от дърво, листа от лапад, метла и парцали. Тя се изработвала само от сираче или девойки, които вече са участвали в обичая пеперуда. Куклата полага в сандък, палели свещи и оставяли цветя.

След това жените я оплаквали, така както се оплаква мъртвец и наричали: „Мамин Герман, мамин Герман, умря от суша за киша!” После извършвали ритуално погребение – попът опявал куклата и после я хвърляли в реката. Ритуалът завършвал с нареждането на обредна трапеза за „Бог да прости” .

Всички ритуали, изпълнявани на 12 май, имат подчертан магически смисъл и целят омилостивяването на Герман, за да им изпрати благодатен дъжд. Когато това се случело, хората излизали на нивите и благославяли Герман. Другаде гърмяли с пушки в знак на благодарност към стореното от Герман чудо.