НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА БАРИКАДА

16/02/2013, 19:23

Опасна борба на интереси в две паралелни реалности, но с общ фокус - последните все пак здрави части на БДЖ. От едната страна са кредиторите на държавния холдинг, които с напредването на процедурата по приватизация на товарните превози започнаха да предприемат крайни ходове под формата на запори и съдебни искове, за да си гарантират, че няма да останат с празни ръце. Загубили нерви и надежди, за тях продажбата на "БДЖ - Товарни превози" изглежда като последната възможност да потърсят част от парите си.

С действията си обаче кредиторите влияят на другата страна на интереси - тази на четиримата кандидати за държавното дружество (виж карето), всеки от които има собствена различна причина да участва в приватизацията - за скрап, заради пристанищни терминали по морето, за возенето на собствен товар или заради бизнеса като цяло. Сблъсъкът на двете страни естествено охлажда интересите на купувачите. Или най-малкото - купувачите едва ли биха платили щедро за активи, върху които нямат контрол, като например вагоните, заложени в полза на кредиторите на БДЖ. Допълнително атрактивността на товарното поделение намалява и поради неубедителните й оперативни резултати в последно време и ангажиментите, които трябва да бъдат поети към персонала след сделката.

Основните губещи са ясни - БДЖ и държавата

Колкото повече спада интересът на кандидатите обаче, толкова по-малко пари ще има за покриване на стари дългове, а от това може да пострада и останалата част от железниците. Така основният губещ от една незадоволителна ценово продажба е самото БДЖ и държавата, която се явява гарант по заеми (като този за мотрисите Siemens), които рано или късно ще трябва да връща. Кой ще спечели обаче? По малко би следвало да спечелят и кредиторите и купувачите, които на пръв поглед са изправени от двете страни на железопътната барикада. Не е изключено интересите им дори и да се преплитат и в един момент да се окаже, че всеки ще вземе парче от останките на БДЖ, при това евтино. Но при успешна продажба все пак ще има и ползи - товарните превози ще се откъснат от държавата, която е показала как неумело ги управлява, а дълговете на жп холдингът ще се стопят с малко.

Когато просрочията се трупат

Колкото и "реформи" да бяха предприемани от 2009 г. насам, реално БДЖ успя да изплати една нищожна част от задълженията си. Общо групата дължи около 700 млн. лв., като е в просрочия от години и само държавата гаранция по заемите уж я спасява. "БДЖ - Пътнически превози" на няколко пъти беше пред заплахата (която все още е актуална) да се раздели с мотрисите си Siemens заради просрочия към германската KfW (които и към момента не е ясно колко са), а през последната година започнаха и проблемите с облигационерите, към които са половината от финансовите задължения на холдинга. Става въпрос за двете облигационни емисии в баланса на БДЖ шапката - "Холдинг Български държавни железници".

Първата е с номинал от 30 млн. евро и се държи основно на национализираната и базирана в Дъблин Depfa bank. Този заем е теглен от БДЖ по време на правителството на НДСВ през 2004 г. Той трябваше да бъде изплатен още през май 2010 г., но три години по-късно БДЖ все още дължи поне него около 6 млн. лв. заедно с лихвите по просрочието. Би следвало кредиторите да са обезпечени с 3520 товарни вагона по заема, но не е ясно дали залогът е подновен. Затова те вече почти нямат шанс да получат плащане, освен ако не притиснат компанията максимално в ъгъла в последния възможен за тях момент.

В тази връзка в началото на февруари Depfa bank се сдоби със запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози", което реално прави продажбата невъзможна, без кредиторът да си получи парите. Това автоматично означава, че за да няма държавни служители с наказателна отговорност за тази продажба, дори и със сключен приватизационен договор, агенцията за приватизация няма да може да прехвърли дяловете на дружеството, без БДЖ преди това да е платило парите на Depfa bank. Т.е. държавата като продавач, или по-точно холдингът, вече е на минус 6 млн. лв. - колкото е искът на банката.

Оттам ще бъдат ощетени кредиторите по втората облигационна емисия на БДЖ за 120 млн. евро. Като обезпечение по нея са заложени 5 хил. товарни вагона и 25 мотриси "Дезиро" на Siemens. Този заем е изтеглен през 2007 г. и падежира едва през 2017 г., но холдингът и тук вече е просрочил лихви и главница за 34 млн. евро. Съответно от поне година кредиторите тук - oсновно национализираната Dexia, "лошата" австрийска държавна банка KA Finanz и остатъкът от Depfa, но в Германия, водят преговори с държавата някак БДЖ да плати. Кредитор по тази емисия е и Корпоративна търговска банка.

Ако това не се случи обаче, облигационерите имат още по-силен коз от Depfa bank. Това е залогът им върху една трета от товарните вагони на "БДЖ - Товарни превози". Става въпрос за около 1500 (от общо около 4800 вагона на дружеството), за които могат да започнат процедура по осребряване буквално във всеки един момент, тъй като вече си подсигуриха бързото реализиране на залога. Допълнително кредиторите се задействаха и в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране.

Това естествено е бомба със закъснител за всеки бъдещ частен собственик на товарните превози, тъй като той няма никаква гаранция, че ден след като си купи компанията, няма да остане без една трета от активите й и така да се раздели с най-здравите си вагони. Юридическите консултанти на облигационерите по втория заем Schoenherr отказаха коментар как ще процедират нататък кредиторите. Основната причина засега те да не са започнали да разпродават този ценен актив, изглежда, обаче е, че все още им е останала малка надежда, че с парите от продажбата на "БДЖ - Товарни превози", които се очаква да са не повече от 100 млн. лв., холдингът все пак им издължи просроченото. На опашката обаче е и германската KfW и е под въпрос за кое по напред ще стигнат парите. Засега от ръководството на БДЖ коментират, че именно това смятат да направят, но преди да е станало факт, си остава рискът да не се случи. /Дневник

снимка: standartnews.bg

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!