Христина Христова: Изоставаме с най-старите пенсии, те са изчислявани върху много ниски доходи

02/07/2026, 18:36

Кадър бТВ, архив

Пенсионната система в България е изправена пред сериозни финансови и структурни предизвикателства, а необходимостта от реформи вече не търпи отлагане, смята бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова пред БНР. Тя подчерта, че натрупаните през годините дисбаланси, демографската криза и липсата на последователни промени поставят под въпрос както финансовата устойчивост на системата, така и общественото доверие в нея.

Тя открои като основен проблем на системата финансовата устойчивост: "Най-важният проблем е финансовата устойчивост на пенсионната система – хората трябва да бъдат спокойни, че ще има средства за изплащане на пенсиите им."

Христова подчерта, че наред с финансовите проблеми се задълбочава и друг тревожен процес: "Намалява доверието в пенсионната система. Все повече се засилва усещането за несправедливост както по отношение на размера на пенсиите, така и на пенсионните права."

Бившият социален министър беше категорична, че експертните оценки отдавна са направени и посочи какво очаква от възложения одит на Сметната палата за плащанията в пенсионната система за период от 6 години: "Разполагаме с достатъчно анализи – на Икономическия и социален съвет, на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, както и с препоръки на Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ежегодните доклади на Европейската комисия. Експертите отдавна са посочили основните проблеми".

"По закон Сметната палата извършва ежегоден одит на всички институции, които работят с публични средства. Сега е възложен по-широк одит за период от шест години.

Одиторите няма как да кажат, че увеличенията на пенсиите са били незаконни, защото те са извършени със законови промени и с решения на Народното събрание.

По-скоро одитът може да покаже как са се натрупвали дисбалансите в пенсионната система и как е нараствал нейният дефицит.

От години положението е едно и също – около половината от необходимите средства за изплащане на пенсиите не могат да бъдат осигурени от осигурителните вноски и се покриват от държавния бюджет", коментира в предаването "Нещо повече" Христина Христова.

Според нея именно това показва колко сериозен е структурният проблем.

Бившият министър обърна внимание на два ключови проблема в пенсионната система - сближаването на размера на минималната и средната пенсия, което е свързано с разминаване между осигурителния принос и размера на получаваните пенсии, и вторият проблем – изоставането на старите пенсии в сравнение с новоотпуснатите: "В определени периоди минималната пенсия се доближи до средната пенсия на хора, които са инвестирали в образование, работили са дълги години на квалифицирани позиции и са внасяли значително по-високи осигурителни вноски", отбеляза Христина Христова.

Тя подчерта, че това не означава, че минималната пенсия е достатъчна.

"Никой не твърди, че минималната пенсия е достатъчна за нормален живот. Но ако човек има много нисък осигурителен принос, помощта трябва да идва чрез системата за социално подпомагане, а не чрез пенсионната система."

"Друг стар проблем е изоставането на най-старите пенсии. Те са изчислявани върху много ниски доходи. Спомням си, че през 2001 година минималната работна заплата беше едва 63 лева", посочи Христова и припомни, че Швейцарското правило компенсира само частично натрупаното изоставане.

"Всяка година пенсиите се актуализират, но швейцарското правило включва 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Затова най-старите пенсии трудно догонват реалното увеличение на доходите.

Бившият социален министър очерта конкретни промени, които според нея не бива повече да се отлагат: "Много ми се иска още при бюджета за 2027 година да започнат поне първите стъпки."

Сред тях тя посочи извеждането на социалните пенсии извън пенсионната система, преразглеждането на гарантираната минимална пенсия и ограничаването на ранното пенсиониране.

"Първо, социалната пенсия за старост трябва да бъде изведена извън пенсионната система. Второ, същото трябва да стане и със социалната пенсия за инвалидност. Трето, трябва да се преразгледат правилата за гарантираната минимална пенсия. И още един много важен въпрос – ранното пенсиониране. България от години има препоръки от Европейската комисия ранното пенсиониране да остане само за хора, работещи при действително тежки и вредни условия – под земята, под водата или във въздуха. В момента обхватът му е твърде широк и това също натоварва пенсионната система, защото хората се пенсионират по-рано и получават пенсия за по-дълъг период. А когато към това добавим застаряването на населението и увеличаването на средната продължителност на живота, натискът върху системата ще става все по-голям", обясни Христова, пише novini.bg.

Бившият социален министър коментира и въпроса дали ще продължат ли да се увеличават възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране: "Не мисля. И в момента вече действа реформа, при която възрастта и стажът се увеличават постепенно всяка година. Не смятам, че трябва да започва ново увеличение, преди тази реформа да приключи.

По-важно е да ограничим сивата икономика, защото именно тя може да донесе повече приходи в пенсионната система", коментира бившият социален министър.

Тя смята, че т.нар. втори пенсионен стълб трябва да се запази: "Според мен вторият пенсионен стълб е шанс за младите хора. Хората, които сега започват да получават втора пенсия, са били ощетени от тежките икономически години – висока безработица, сива икономика, липса на осигуряване. Но за младите хора, които днес са на пазара на труда, капиталовото пенсионно осигуряване е добра възможност. Средствата по индивидуалните партиди са лични. Внесените пари не могат да намалеят. Целта е чрез инвестиции те да се увеличават и така да осигурят по-висок доход след пенсиониране".

В заключение Христина Христова подчерта, че демографската криза трябва да бъде отправната точка за всички бъдещи политики. "Последният анализ на Световната банка нарича демографската криза "мегатренд" за България. Това е процес, който ще влияе върху развитието на страната десетилетия напред и трябва да бъде основен фактор при вземането на всички управленски решения."