Димитър Радев: Еврозоната е котва на стабилност, но успехът зависи от вътрешните политики

13/05/2026, 18:32

Снимка Булфото

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев предупреди, че устойчивият икономически растеж и стабилността на България в еврозоната ще зависят все повече от вътрешните политики, фискалната дисциплина и качеството на институциите. Това заяви той при откриването на конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от Капитал в София. По думите му еврозоната е „важна котва на стабилност, доверие и икономическа защита”, но това не намалява значението на националните политики, а напротив – прави ги още по-важни.

Радев акцентира върху инфлацията, макроикономическата среда и икономическите приоритети на страната. Той посочи, че инфлацията не е абстрактен показател, а засяга пряко доходите, спестяванията, цената на кредита и увереността на бизнеса и гражданите.

Управителят на БНБ припомни, че през 2022 г., под влияние на глобалната енергийна криза, средногодишната инфлация в България е достигнала 13%, а в пиковите месеци – 15,6%, при значително по-ниски нива в еврозоната. По думите му към април 2026 г. инфлацията у нас е 6,2% при 3% средно за еврозоната. Според Радев разликите се дължат не само на външните шокове, но и на начина, по който те се пренасят във вътрешната икономика. Като основни фактори той посочи по-високата енергоемкост на българската икономика, ограничената конкуренция и фискалната политика.

Той отбеляза, че през последните години фискалната политика често е усилвала икономическия цикъл вместо да го охлажда. По думите му ръстът на доходите в публичния сектор е изпреварвал производителността, а автоматичните индексации са засилвали инфлационния натиск. „Устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност”, подчерта Радев. Той предупреди, че когато доходите трайно изпреварват производителността, се натрупват инфлационни и макроикономически дисбаланси, които отслабват конкурентоспособността.

Управителят на БНБ коментира и кредитната активност, като подчерта, че тя не е първичен източник на инфлация, но при силно вътрешно търсене може да засилва съществуващите тенденции. По думите му макропруденциалната политика на централната банка остава ключов инструмент за ограничаване на рисковете и укрепване на финансовата стабилност.

Той посочи, че банковата система в България остава добре капитализирана, ликвидна и рентабилна – на нива над средните за Европейския съюз. В същото време обаче фискалната позиция се характеризира с устойчиви дефицити и ускоряващо се нарастване на държавния дълг.

Сред основните икономически приоритети Радев открои фискалната дисциплина, ограничаването на нетаргетираните разходи и възстановяването на фискалните буфери. Според него автоматичните индексации трябва да бъдат преустановени, тъй като „трайно вграждат инфлацията в разходната структура на икономиката”.

Той подчерта още необходимостта от инвестиции в инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация, човешки капитал и технологично обновление. По думите му именно тези инвестиции създават основата за по-висока производителност и устойчив ръст на доходите, пише nova.bg.

В заключение Димитър Радев заяви, че еврозоната може да осигури стабилна парична рамка, но устойчивият икономически успех „не може да бъде внесен отвън”. Според него реалната конвергенция зависи от вътрешната устойчивост, последователност и доверие.