Йотова изслуша кандидатите за нов състав на ЦИК: Обединиха се около честни избори и повишаване на доверието

12/06/2026, 17:02

Булфото

Повишаване на доверието в ЦИК и провеждането на честни избори. Около това се обединиха кандидатите за нов състав на ЦИК по време на изслушването им при президента Илияна Йотова, предаде БГНЕС.

Йотова покани на изслушването и членове на Обществения съвет, тъй като според нея и тяхната гледна точка и мнение е от изключителна важност.

Президентът напомни за проведените на 9 юни консултации с парламентарно представените партии и коалиции, които излъчиха своите номинации за състав на ЦИК.
Йотова припомни, че коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) не направи предложение за зам.-председател на ЦИК, които са единодушни по въпроса, че нито един от техните кандидати не се предлага за такъв. Тя съобщи, че в същия ден след консултациите президентската институция е изпратила писмо до ПП-ДБ с молба да излъчат такъв, но до този момент отговор не е получен.

„Вашите документи са прегледани и всичко е наред", обърна се Йотова към кандидатите, които са общо 15.

Държавният глава ще издаде указ за назначаване, като новият състав на ЦИК ще бъде назначен от 23 юни.

Президентът благодари към настоящите членове на ЦИК, като подчерта, че през последните 5 години се проведоха 11 избора.

От новите членове, по думите ѝ, зависи доколко институциите в страната ще се ползват с легитимност.

Първо думата бе дадена на Георги Хорозов, който е номинацията на „Прогресивна България" за председател на ЦИК. „Юрист съм и моят юридически стаж е повече от 30 години. Основната ми специализация и опитът, който имам, е в сферата изключително на административното право и процес, на частното право, на въпроси, които са свързани с юридическите лица с нестопанска цел. Участвал съм в редица както неправителствени организации (НПО), така и колективни органи", каза той.

Кандидатът отбеляза, че се гордее се участието си във Висшия адвокатски съвет – орган, който има това качество и тази възможност не само да управлява адвокатурата, но и да извършва конкретни действия, свързани с правоприлагането, с усъвършенстването на законодателството, включително и с възможността да прави предложения за противоконституционност на определени текстове от закона, които имат отношение към гражданските права.

„Обстоятелството, че избирателното право е едно от основните конституционно закрепени права, е едно право, което според теорията се приема като т.нар. чисто право, т.е. право, на което не съответства задължение, е изключително важно. Аз смятам, че номинацията ми е номинация, която позволява от опита ми да представя свое виждане, концепция и въобще начин на участие в Комисията, който от една страна да отчита обстоятелството, че председателят е пръв сред равни, но и да удовлетвори тази отговорност, която председателят би имал като самостоятелен орган, на който са възложени и определени самостоятелни компетентности съгласно Изборния кодекс (ИК)", подчерта Хорозов.

Номинираната от „Прогресивна България" за член на ЦИК Десислава Абрашева заяви, че за нея кандидатурата ѝ за член на ЦИК представлява висока обществена отговорност и възможност да допринесе за утвърждаването на демократичните принципи, върху които е изградена българската държава. „Моята визия е ЦИК да продължи да се утвърждава като независима, професионална, модерна и обществено отговорна институция, която гарантира честното провеждане на изборите и гарантира изборните права на българските граждани", добави тя.

Зинеида Златанова, излъчена от „Прогресивна България" за член на ЦИК, изтъкна професионалния си опит, като подчерта, че е юрист и експерт по европейски политики с над 25-годишен опит в публичната администрация. „Смятам, че гарантирането на честните и свободни избори, които в максимална степен осигуряват да бъдат представени българските граждани, е наистина една задача колкото тежка, толкова и отговорна, може би най-важната за това да функционира демокрацията правилно", каза тя.

Иван Кърчев е следващата номинация на първата политическа сила за член на ЦИК. Той обърна внимание, че през годините е заемал различни длъжности в местната и регионалната изборна администрация и счита, че е натрупал достатъчно професионален опит. Според него съществуват проблеми в изборния процес, като се обяви за промени в ИК, които в бъдеще биха допринесли за още по-правилно функциониране на изборната администрация.

Йордан Василев, излъчен от партията на Румен Радев за член на ЦИК, заяви, че от 2012 г. насам се занимава с информационна сигурност, която в последните години прераства като понятие в киберсигурност. През последните 30 години се занимава в организирането на избори като представител на партия и ръководител на различни структури, отбеляза той и допълни, че е провеждал обучения на членове на секционни избирателни комисии (СИК) от партийна квота, на застъпници и наблюдатели. „Да направим изборите по-леки и дано да не ни се налагат толкова много избори в нашия мандат", заяви още Василев.

Лазарина Бонева, номинация на „Прогресивна България" за член на ЦИК, обясни, че експертизата ѝ е в сферата на търговското, трудовото, вещното и административното право, както и с нормативно съответствие по европейските директиви и регламенти. „В избори опитът ми започва 2009 г. Попaднах в 26 РИК – най-голямата в държавата с 22 общини, и прекарах там до 2021 г., участвайки във всички видове избори, включително и за национален референдум", подчерта тя. Занимавала се е и с разглеждане на сигнали и жалби, включително и такива, които са стигали и до съдебни дела, и проверка на сгрешени протоколи.

„Имам самочувствието да твърдя, че няма сгрешен протокол, дошъл при мен за проверка, да не мога да намеря как е станала грешката. Не съм от колегите, които разчитат „Информационно обслужване" да им каже къде и какво се е случило", изтъкна Бонева. Тя се обяви за промяна в учебните материали и в методическите указания.

Стоянка Цветкова, номинирана за член на ЦИК от „Прогресивна България", също смята, че на първо място трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание на обучителното звено. В тази връзка тя има и идеи за привличане на експерти от практиката, за университетски преподаватели, за членовете на Обществения съвет, но „ние трябва да го напълним със съдържание".

Йорданка Ганчева, номинацията на ГЕРБ-СДС за секретар на ЦИК, подчерта, че има опита и експертизата, черпейки го от това, че е настоящ член на Комисията. „Юрист съм по образование. Професионалният ми път е свързан с изборите и изборния процес доста години назад, като съм преминала през всички нива на изборните комисии – член на СИК, член на РИК, на ОИК и на ЦИК", отбеляза тя. Ганчева се съгласи с думите на Йотова, казани на 9 юни пред партиите и коалициите, че доверието в ЦИК и нейния авторитет е от особено важно значение.

Според нея доверието в ЦИК би се повишило съществено, ако тя има материална база. „ЦИК битува в Народното събрание (НС)", обърна внимание Ганчева. Тя подчерта, че ще работи за усъвършенстването на това, което е направено. Нейната визия включва повишаване на сътрудничеството с всички държавни органи и с академичните среди. „Надявам се, че всички заедно ще работим за повишаване на доверието в ЦИК и съответно в изборния процес и изборите", каза още Ганчева.

Георги Баханов, кандидат за член, излъчен от ГЕРБ-СДС, увери президента Йотова, че с Ганчева се подходят изключително отговорно да осъществят тази приемственост между старата и новата ЦИК, за да може тя да заработи на пълни обороти веднага след назначаването ѝ.

Номинираната за член на ЦИК от ГЕРБ-СДС Анна Александрова отбеляза, че през последните 12 години три пъти е избирана за председател на парламентарната комисия по правни въпроси. „Доверието в изборния процес е един от фундаментите на демократичната държава. Независимата и професионална изборна администрация е ключова предпоставка за провеждането на честни, прозрачни и законосъобразни избори", категорична е тя и увери, че в своята работа ще се ръководи от спазване принципите на закона, политическа безпристрастност, като гарантира, че независимо, че са номинирани от политически партии и коалиции, следва членовете на ЦИК да имат надпартийна позиция.

Алина Добрева, номинирана за член на ЦИК от ПП-ДБ, ще има две основни цели – повишаване на доверието в изборния процес и улесняване на упражняването на избирателните права на гражданите. „Това може да се постигне с прозрачност, откритост и професионализъм. Не е важно само да работим добре, а да можем да докажем на гражданите, на обществото, че наистина го правим, защото иначе няма как да повишим доверието в институцията и в избирателния процес", смята тя. По думите ѝ трябва да има много ясно дефинирани условия кога да има закрити заседания на ЦИК, за да няма спекулации в това отношение.

Излъчената от ПП-ДБ за член на ЦИК Вяра Тодева посочи, че като областен управител участва в организационно-техническата подготовка на последните парламентарни избори, а през 2021 г. като зам.-областен управител е участвала и в подготовката на изборите за президент и вицепрезидент и народни представители.

„Трябва да бъдат предприети реални действия за създаване на публичен регистър на избирателите по действителен настоящ адрес, който би ограничил предпоставките за злоупотреби и би създал по-голяма прозрачност и доверие в изборния процес", заяви тя. Да се положат максимални усилия от Комисията за надграждане на звеното, което отговаря за машинното гласуване, също е сред нейните приоритети. Тодева постави въпроса и за повишаване на прозрачността и публичността в работата на ЦИК.

Исмаил Осман, номиниран от „Движение за права и свободи" (ДПС) за зам.-председател на ЦИК, подчерта, че през годините е придобил задълбочени познания и практически опит в организацията и провеждането на избори. „Участвал съм както от организационна и логистична гледна точка в 16 различни по вид избори, като парламентарни, президентски и европарламентарни. Участвал съм и в 8 избора като кандидат за общински съветник, за кмет на община и за народен представител", каза той.

Според него в ЦИК трябва да се обърне по-голямо внимание на звеното за обучение и по-голяма прозрачност при вземането на решенията от страна на Комисията. По думите му мотивите трябва да са по-изчерпателни и по-разбираеми за нормалния гражданин, както и да се подобри и комуникацията с гражданите, а също и да има по-активно участие в социалните мрежи.

Цветан Енчев, номиниран за член на ЦИК от ДПС, сподели, че е бил член на СИК, на РИК и на ОИК. „Участвал съм активно във всички избори, които са се провели последните 20 години и с опита си смятам, че мога да бъда полезен за повишаване авторитета на ЦИК, като цяло на изборния процес. Със знанията и уменията, които всички ние сме придобили, мисля, че всички ние ще успеем да повишим доверието, прозрачността, законността и ще изградим един добър колектив, който да ни даде възможност да се гордеем с труда си", каза още той.

Маргарита Махаева, излъчена от „Възраждане" за зам.-председател на ЦИК, увери, че осъзнава отговорността, която поема оттук нататък. „Ако бъда назначена първото, което ще направя, е да се запозная с текущите процедури и да погледна на работата на ЦИК вече не като гражданин, който чете решенията на ЦИК и ги обжалва понякога, или на методическите указания, но вече и като служител, който ще работи по тяхното произвеждане", заяви тя.

Апатията на избирателите е един от най-големите врагове на демократичната система, сподели Махаева. Тя се обяви за по-голяма прецизност при изготвянето на методическите указания, както и за публичност на заседанията на ЦИК. „Много ми се ще всички ние да работим като един човек, тъй като всички дадохме заявка, че ще се съобразяваме само със закона. Законът е само един. Смятам, че това е напълно възможно и допустимо", каза още Махаева.

Президентът Йотова се обърна към Ганчева – номинацията на ГЕРБ-СДС за секретар на Комисията, с въпроса кои сегашни разпоредби на ИК са пречили най-много в досегашната работа. „Законът е такъв, какъвто е", каза Ганчева и поясни, че след всеки избор от ЦИК са длъжни да правят доклади, но насреща не получават нищо като отговор.

Баханов допълни, че един от проблемите е невъзможността за гласуване на българските избиратели по адрес, различен от постоянния, като уточни, че говори за общите избори. Той обясни, че има хора, които не са си сменили постоянния адрес или нямат настоящ такъв, или пък са на почивка, не могат да упражнят правото си на вот в страната.

Александрова се съгласи, че има проблеми и това е видно от докладите. „Знаете, че се изисква определено мнозинство. При четири, пет, шест или нагоре парламентарно представени партии, без да имаш ясно мнозинство, е трудно да бъдат взети тежки политически решения", обясни тя. А Йотова отбеляза: „Но, очевидно, сте съгласна, че сте създавали доста работа и затруднения на вашите колеги от ЦИК и сега бъдещи ваши колеги пак в състава на ЦИК."

Държавният глава се надява и сегашният състав на парламента да поработи по темата с ИК.

Цветелина Пенева от Обществения съвет към ЦИК постави пред номинирания за председател на Комисията въпроса за избирателните права на българите зад граница и ограничаването на секциите в страните в държавите извън ЕС. Тя напомни и за ветото на президента, което бе преодоляно от тогавашното управляващо мнозинство. Хорозов от своя страна отговори, че е нужна промяна в ИК, а дотогава ЦИК следва да спазва настоящото законодателство. „Убедена съм, че новото мнозинство в парламента и част опозиционните партии ще върнат тази разпоредба в закона", добави Йотова.