800 000 са диабетиците у нас, 300 000 не знаят

26/07/2019, 19:19

Снимка Булфото

525 000 са диагностицираните диабетици в Бълария. Оказва се, че твърде много хора не знат, че са засегнати от заболяването. Предполага се, че с тях броят им е около 800 000 души.

Това съобщи Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по време на семинар по проблемите на диабета, който се провежда в Боровец. Половината от диагностицираните не се лекуват адекватно, допълни Денев, пише "Монитор".

Един на всеки десет възрастни има диабет. 425 млн. души по света са с това заболяване, от тях 65 млн. живеят в Европа. Тези данни пък съобщи проф. Цветелина Танкова от Катедрата по ендокринология на Медицинския университет в София, позовавайки се на данни на Световната здравна организация. Тя припомни, че преди петнадесет години ООН прие резолюция за диабета, като световна здравна заплаха, макар заболяването да не е инфекциозно. По прогнози на организацията се очаква след около 20 – 25 години броят на страдащите от него в света да се увеличи с 50 млн. души, като се очаква в Европа броят им да нарастне с около 30 милиона.

525 000 са регистрираните с някаква форма на диабет в България, за които НЗОК плаща, но има и такива, които сами си осигуряват лечението. От него е засегнато около 8% от възрастното население. 1 106 500 деца в света са с диабет тип 1. Всяка шеста бременна жена има гестационен диабет, който излага на риск и майката, и плода. В състояние на предиабет страдат 352 млн. души по света, т.е. 7,3% от населението. Предиабета може да прогресира в диабет, в сърдечно-съдово състояние или други усложнения. Тези хора имат увреждания на очите, преживяват инсулти, засегнати са бъбреците им. Над 60% от хората с диабет имат артериална хипертония, 90 на сто от засегнатите от захарна болест са със затлъстяване.

6,1 е нормата на кръвната захар. На всеки 6 секунди един човек в света умира от усложненията на диабета. Има голяма връзка между кръвната захар и нервите, зрението, бъбреците, краката.

Половината с диабет у нас не постигат добър контрол въпреки медикаментите.

Като причина за това проф. Цветелина Танкова посочи изследването на гликираният хемоглобин. По думите й то не всякога е достатъчно, за да се установи какъв е резултатът от контрола на диабета. Той не отчита флуктоациите на кръвната захар, хипо и хипергликемиите.

В света за постигане на постоянно добър контрол чрез продължително мониториране се използват т. нар. сензори. Те се носят на ръката или се прикрепват към корема, посочи тя и уточни, че те могат да измерват от 7 до 90 дни. Един сензор прави 288 измервания за 24 часа, което не може да се постигне чрез изследване на кръвта. Вече са създадени и сензори, свързани с инсулиновите помпи, като по този начин се осъществява една ефикасна затворена система. Сензорите обаче не се поемат от НЗОК към момента. Около 400 човека в България са си купили сами този медицински апарат за своя сметка от чужбина.

Проф. Цветелина Танкова съобщи още, че вече са създадени нови групи медикаменти, които лекуват диабета, но оказват и добър ефект към нормализиране на теглото, на кръвното налягане и на работата на бъбреците.