ПРОТЕСТЪТ – ТЕСТ И ЗА ОБЩЕСТВОТО, И ЗА МАНИПУЛАТОРИТЕ

23/02/2013, 09:00

Веселин Златков

Единственият чисто партиен митинг бе този на ГЕРБ

Който играе карти, знае – тестето от време на време трябва да се сменя. Рано или късно валетата се износват от много набиване, попове и дами се слепват така, че не можеш да ги разцепиш, деветките заприличват на седмици, а асата се губят по разни ръкави... Протестиращите в цялата страна българи искат смяна на тестето, с което големите играчи си цакат белот за сметка на обикновения българин в последните двайсет и няколко години.

Искат играта да започне на чисто, без белязани карти, и да се играе честно. Както и някои хора да станат завинаги от игралната маса и да отстъпят място на други, нови и вероятно по-печеливши играчи.

На протестите и във Варна, и в цялата страна всеки иска нещо, затова и звучат едновременно всички призиви, скандирани по един или друг повод от 1989-а насам. Ако пък броим и искането за национализация, трябва да се върнем чак в 1944-та. Настояването за разпускане или забрана на партиите ни води още по-назад във времето - към 1934-та. За съжаление огромна част от най-активните участници в сегашните протести нито помнят тези от близкото ни минало, нито са достатъчно наясно с тези от по-далечното. Те просто изживяват собствената си революция „в реално време“, без да се замислят. И твърдят, че няма да позволят никой да ги „яхне“. А дали това вече не е станало, в момента никой не може да каже.

Политически ли са протестите? Те не започнаха като такива, но в крайна сметка доведоха до падането на правителството, което си е политически акт. По-интересно е, че всички очакваха я тая, я оная опозиционна партия да се възползва от народното недоволство, а то какво стана всъщност? Единствените, които си позволиха да веят партийните си знамена на площада, бяха ГЕРБ. И то не с някакви искания, а просто за да засвидетелстват в компанията на прасета почитта си към вожда Бойко Борисов.

Снимкa: Десислава Кулелиева

ГЕРБ направиха чисто партиен митинг пред парламента, докато призоваваха протестите да не се политизират. Всички станахме свидетели на това лицемерие и ако не го признаем, значи вече сме се поддали на манипулациите, от които уж толкова грижливо се пазим.

Гордостта на Варна

Варна има своето специално място в продължаващите протести, най-малкото защото тук нямаше разбити глави от полицейски палки. Въпреки че Иван Петров беше наръган с нож, градът ни показа едно съвсем различно ниво на цивилизованост от това, което видяхме на други места в страната. Разбира се, това продължи само до момента, в който се наложи да се определи кой да е гласът на хората, кой да е техният формален лидер. А това ще рече – кой да говори по телевизията, кой да преговаря с институциите (ако се стигне до някакви преговори) и кой да организира иначе спонтанните протести. Тук, съвсем по нашенски, настана много изразително „дърпане на чергата“ в различни посоки и това, по всичко личи, не е никак случайно. Не е случайно и това, че докато градът и държавата си бушуват, варненският кмет Кирил Йорданов продължава да си стои на поста. Направете си експеримент, попитайте когото и да е от демонстрантите дали той трябва да си ходи, и с много малко изключения ще чуете категоричното им единодушие: „Киро – вън!“. Но кметът ни ще се държи за поста, както виждаме, докато все още може, а дори и малко след това. Въпрос на оцеляване е явно.

Няколко думи за Пламен Горанов

Няма как да си затворим очите за самозапалването на Пламен Горанов пред община Варна. Няма как да се направим, че това не се е случило. Макар че самият аз искам точно това – пламъците да не го бяха погълнали, пращайки го в една твърде неравна битка за живот. Вероятно така се чувстват и други от наистина многото му приятели, защото го познават такъв, какъвто е – артистичен, изобретателен, работлив, весел, невероятно отзивчив, напълно искрен и твърде често болезнено чувствителен. За съжаление трудно е да се пише за случай, който все още не е изяснен. Какво точно се е случило рано сутринта на 20 февруари, в момента знаят само тези, които са виждали записите от камерите, следящи входа на общината и района около нея. Докато тече разследването, се трупат нови и нови версии, намеци, предположения... Това, което лично аз се чувствам длъжен да направя, е да предам думите, които ми каза Пацо буквално часове преди да пламне. „Тези хора са много зле, нямат никаква организация“, ми сподели той в началото на шествието предния ден. Макар че се усмихваше, си личеше, че е разочарован. Беше сигурен, че ако хората не се обединят около една обща кауза, енергията им ще отиде на вятъра. И не претендираше, че точно неговите идеи трябва да станат общи за целия протест. На плаката, скрит в общината след запалването на Пламен, пишело, че иска оставката на Кирил Йорданов и на целия Общински съвет, казват от прокуратурата. Важно е да се вслушваме в човек, който е готов буквално да изгори за идеите си, убеден съм в това.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!