7 октомври 1849 г. – Умира Едгар Алън По

07/10/2019, 00:30

На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.

Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии, и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.

После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

3761 пр.н.е. — Ден, в който е създаден света, съгласно юдаизма.
1571 г. — Състои се битката при Лепанто, Гърция, в която флотата на Османската империя е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция. Папа Пий V провъзгласява 7 октомври за празник на Дева Мария на Св. Броеница, като благодарност за нейната закрила над християнските войски.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1777 г. — Американска война за независимост: Американците побеждават британците в битката при Саратога.
1826 г. — В Масачузетс е открита първата американска железопътна линия.
1826 г. — Подписана е Акерманската конвенция между Руската и Османската империи.
1849 г. — Едгар Алън По умира в 5:00, четири дни след като е намерен в безпомощно състояние на улица в Балтимор.
1879 г. — Провеждат се избори за Областно събрание на Източна Румелия.
1896 г. — В Париж е положен първият камък на моста Александър III от руския император Николай II.
1908 г. — Остров Крит въстава срещу Османската империя и се присъединява към Гърция.
1908 г. — Австрия анексира Босна и Херцеговина.
1919 г. — Основана е холандската национална авиокомпания KLM, най-старата въздушна компания в света.
1920 г. — В Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени.
1934 г. — Осъществен е първият полет на съветския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40).
1940 г. — Втората световна война: Нацистка Германия нахлува в Румъния.
1943 г. — Втората световна война: Япония екзекутира 100 американски затворници на остров Уейк.
1944 г. — Втората световна война: Бунт в Аушвиц, евреите подпалват крематориумите.
1949 г. — Провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин.
1959 г. — Космическа програма на СССР: За пръв път е фотографирана обратната страна на Луната от съветския космически апарат Луна 3.
1963 г. — Териториите на Хаити и Доминиканската република са ударени от урагана Флора, загиват 7 190 души.
2001 г. — Започва Войната в Афганистан с атаката на САЩ по въздух и суша срещу талибаните в Афганистан.
2004 г. — Кралят на Камбоджа Нородом Сианук абдикира от престола.

Родени

1301 г. — Александър II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1339 г.)
1697 г. — Каналето, италиански художник († 1769 г.)
1748 г. — Карл II / Шарл XIII, крал на Швеция и Норвегия († 1818 г.)
1883 г. — Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач
1885 г. — Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат († 1962 г.)
1890 г. — Димитър Дюлгеров, български богослов († 1966 г.)
1900 г. — Хайнрих Химлер, нацист и водач на СС († 1945 г.)
1900 г. — Хърбърт Бътърфийлд, британски историк († 1979 г.)
1910 г. — Георги Абаджиев, македонски писател († 1963 г.)
1912 г. — Фернандо Белаунде Тери, президент на Перу († 2002 г.)
1914 г. — Александър Цветков, български шахматист († 1990 г.)
1915 г. — Маргарита Алигер, руска поетеса († 1992 г.)
1919 г. — Жорж Дюби, френски историк († 1996 г.)
1931 г. — Дезмънд Туту, южноафрикански духовник, Нобелов лауреат
1932 г. — Румен Скорчев, български художник
1934 г. — Димитър Танев, литературовед и литературен критик
1941 г. — Борис Гаганелов, български футболист
1943 г. — Петър Чернев, български естраден певец († 1992 г.)
1943 г. — Симеон Венков, български музикант
1946 г. — Вълю Тотев, български оперен певец
1952 г. — Валентин Василев, български политик
1952 г. — Владимир Путин, 2-ри президент на Русия
1953 г. — Тико Торес, кубински музикант
1959 г. — Стивън Ериксън, канадски писател
1960 г. — Теди Москов, български режисьор
1964 г. — Йордан Боздански, български футболист
1964 г. — Румен Баросов, български поет и писател
1966 г. — Шърман Алекси, американски писател
1967 г. — Тони Бракстън, американска певица
1968 г. — Том Йорк, британски музикант (Radiohead)
1970 г. — Димитър Иванов, български футболист
1970 г. — Пенчо Чанев, български политик
1973 г. — Дида, бразилски футболист
1973 г. — Сами Хююпия, финландски футболист
1974 г. — Карлот Перели, шведска поппевица
1975 г. — Део, български тв водещ
1981 г. — Джелена Дженсън, американска порно актриса
1981 г. — Диану, бразилски футболист
1982 г. — Роби Джинепри, американски тенисист
1986 г. — Амбър Стивънс, американска певица
1986 г. — Бри Олсън, американска порно актриса
1995 г. — Стойо Тетевенски, български писател

Починали

336 г. — Марк, римски папа (* ?)
1796 г. — Томас Рейд, британски философ (* 1710 г.)
1866 г. — Робърт Стоктън, сенатор (* 1795 г.)
1896 г. — Джон Лангдън Даун, английски учен, генетик (* 1828 г.)
1903 г. — Васил Кономладски, български революционер (* 1860 г.)
1904 г. — Димитър Цанко, български просветен деец (* 1814 г.)
1920 г. — Иван Гюрлуков, български революционер (* 1884 г.)
1939 г. — Борис Шчукин, руски драматичен артист (* 1894 г.)
1959 г. — Марио Ланца, американски актьор (* 1921 г.)
1967 г. — Норман Ейнджъл, британски писател и политик, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1872 г.)
1978 г. — Анри Корбен, френски ислямовед (* 1903 г.)
1978 г. — Вълко Гочев, български политик (* 1903 г.)
1980 г. — Константин Кацаров, български юрист и геополитик (* 1898 г.)
1981 г. — Александър Запорожец, руски психолог (* 1905 г.)
1982 г. — Димитър Каданов, български учен (* 1900 г.)
1987 г. — Христо Андонов - Полянски, югославски историк (* 1827 г.)
1994 г. — Нилс Ерне, датски имунолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1911 г.)
1998 г. — Николай Драганов, български писател - белетрист (* 1922 г.)
2006 г. — Анна Политковская, руска журналистка — убита (* 1958 г.)
2008 г. — Джеордже Емил Паладе, румънски клетъчен биолог, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1912 г.)

Празници

Световен ден за достоен труд — По решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите 7 октомври 2008 г. е обявен за Световен ден "За достоен труд", който обединява синдикалисти от цял свят в усилията им за установяване и спазване на работните права и солидарност.
ГДР (бивша) — Ден на републиката (по повод създаването на просъветската държава, национален празник до 1989 г.)
Киргизстан — Ден на Гражданското въздухоплаване
СССР (бивш) — Ден на конституцията