България не се присъедини към специален трибунал за преследване на Путин

15/05/2026, 15:10

кадър: Нова тв

Тридесет и шест държави, основно от Европа, се присъединиха към специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин за престъплението агресия срещу Украйна. България е сред четирите членки на ЕС, който не са подкрепили инициативата.

Трибуналът ще бъде базиран в нидерландския град Хага, съобщи „Евронюз“, цитиран от БГНЕС.

Съвместният ангажимент беше официализиран на 15 май по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа — организация за защита на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнина, оставена от Международния наказателен съд (МНС).

Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава работата на трибунала. Сред задачите му ще бъдат одобряване на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да уважават независимостта на съдебния процес.

Украинският външен министър Андрий Сибиха, който участва в церемонията, определи момента като „точката, от която няма връщане“ в дългогодишното търсене на отговорност.

„Специалният трибунал се превръща в юридическа реалност. Малцина вярваха, че този ден ще настъпи. Но той настъпи“, написа Сибиха в социалните мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси срещу лидерите на нацистка Германия.

„Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще остане в историята като престъпник“, добави украинският топ дипломат.

Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Великобритания.

Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски държави сред подписалите.

Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири държави членки — България, Унгария, Малта и Словакия — не се присъединиха към резолюцията.

Списъкът остава отворен и за други държави.

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова страните да приключат законодателните процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е отпуснал 10 милиона евро.

Липсата на активно участие на САЩ при президента Доналд Тръмп предизвиква опасения относно финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за мирно споразумение между Украйна и Русия също породиха съмнения около основната цел на трибунала, след като проект от миналата година предвиждаше възможна широка амнистия за военни престъпления.

„Времето Русия да бъде подведена под отговорност за своята агресия бързо наближава. Пътят пред нас е пътят на правосъдието и правосъдието трябва да възтържествува“, заяви Берсе.

Трибуналът ще бъде допълнен от Регистър на щетите, който събира искове от жертвите на руската агресия, както и от Международна комисия по исковете, която ще оценява претенциите и ще определя обезщетенията.

Путин като основна мишена

Създаването на специален трибунал е сред основните приоритети на Украйна и нейните съюзници от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

Инициативата беше счетена за необходима, тъй като Международният наказателен съд може да преследва престъплението агресия само когато то е извършено от държава, подписала Римския статут. Русия не е страна по него и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН.

За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, престъплението агресия е свързано с политическото и военното ръководство на държавата.

На практика това включва т.нар. „тройка“ — президента, премиера и външния министър — както и висши военни командири, ръководили нападението срещу Украйна.

Владимир Путин е основната цел на трибунала, но засега е малко вероятно да бъде изправен скоро пред съд.

Т.нар. „тройка“ ще остане защитена от процеси задочно, докато съответните лица са на власт. Прокурорите могат да повдигнат обвинения срещу Путин и външния министър Сергей Лавров, но производството ще бъде замразено, докато те не напуснат постовете си.

Задочни процеси могат да бъдат водени срещу други високопоставени фигури, сред които началникът на руския генерален щаб Валерий Герасимов, командирът на руските ВВС Сергей Кобилаш и секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.

Възможно е да бъдат преследвани и високопоставени представители на Беларус и Северна Корея, които пряко подпомагат руската война.

Трибуналът ще има право да налага тежки наказания, включително доживотен затвор, конфискация на имущество и финансови санкции, които ще бъдат насочвани към фонд за обезщетения на жертвите.

„Няма да има справедлив и траен мир в Украйна без отговорност за Русия и извършителите на ужасните престъпления срещу украинския народ“, заяви върховният представител на ЕС Кая Калас.

„Русия избра да нападне и нахлуе в суверенна държава, да убива хората ѝ, да депортира украински деца и да краде украинска земя. Русия трябва да понесе отговорност и да плати за стореното“.