КОТАРАКЪТ, КОЙТО ВЪРНА ЖИВОТА НА ЕДИН НАРКОМАН (СНИМКИ И ВИДЕО)

11/03/2013, 11:44

Боб си има собствена страница в туитър, фен клуб с 12 хиляди почитатели, дори и “мажоретки” - прекрасни писани, макар и улични.

Не че може да ги “уважи”. Отдавна се е лишил от мъжествеността си - поради прекалената му жизненост и беладжийство докторите от клиниката били безмилостни. Но какво друго може да се очаква от един пълен с енергия рижав котарак?

Най-малкото да се превърне в медийна звезда. Но е факт. Холивуд вече се ослушва за неговата история. Дори има предположения кой ще играе стопанина на Боб - може би самият Джони Деп, пише в. “Дейли мейл”.

“Дали не е малко старичък”, с усмивка пита 33-годишният Джеймс Боуен, който от пет години е неразлъчен с котарака си. А кой ще играе Боб? Със сигурност самият той. Щом досега се е справял с всички възможни препяствия - оцелял е на улицата, намерил е отново стопанина си след две бягства, а накрая му е помогнал да преодолее наркотичната си зависимост. Щом от години си изкарва прехраната (а и тази на Джеймс) в центъра на Лондон, а окото му не мигва от тълпите и шумотевицата, колко му е да се кипри под светлините на прожекторите, ухажван с ласки и лакомства.

Боб е изключителна атракция за туристите. Благодарение на него уличният музикант печели три пъти повече покрай спирките на лондонското метро.

А той обича да си похапва. Особено риба тон. Не че животът му е започнал с такива глезотии. Най-вероятно първата му храна е била изровена от кофите за смет. Досега не се е отървал от този навик да разкъсва торбите. Веднъж за ужас на Джеймс едва не умира от нещо отровно, налапано лакомо от отпадъците. С Джеймс се оказват сродни души. Мъжът, тогава на 27 г., е пропилял 10 години от живота си в наркомъгла. Дете на разведени родители, лашкан между Англия и Австралия, той така и не пуска корени никъде, гневи се срещу майка си и баща си, мечтае да стане рок музикант. А най-лесният начин да забравиш мечтите си са наркотиците. Те са на една ръка разстояние. ... "Защо не, пита се младият мъж. - Нямам никой на света."

С години не се чува с близките си, спи по улицата в кашони и в приюти за бездомници с единствената мисъл за следващата доза. Едва не умира. Няма професия, освен умението да свири на кирата. Събира пари, подрънквайки песни предимно на “Оейзис” около спирки на метрото. В една дъждовна вечер в живота му се появява кльощаво, проскубано и нахапано от куче или лисица рижаво котенце. Любител на котки от малък, Джеймс не може да подмине страдащото животинче, но и не може да се грижи за него при своя начин на живот. Накрая го прибира в общинското си малко жилище, където има само един диван и черно-бял телевизор (по-късно конните състезания ще станат любимо зрелище на бъдещия му съквартирант). Установява, че котето странно влачи едното краче. Води го в клиника и дава последните си 25 лири за антибиотици. А те струват 28... Плаща ги на доверие.

"А сега накъде", сякаш пита Боб, и често води своя стопанин към спирката на автобуса към вкъщи.

Кръщава котето Боб, но често му говори: “Не, Боб, този живот не е за една почтена котка. Трябва да имаш дом. Какво мога да ти дам аз? Ще гладуваш.” Боб го гледа с разбиране, но категорично не е съгласява с аргументите. Той е решен да бъде негово коте. Следва го по пътя му към поредното място, където ще свири. Скача след него в автобуса, за да са заедно. Джеймс се примирява и го “осиновява”. Така вече има семейство, за което да се грижи и да се бори.

От години е на метадон, но иска да се очисти. Никога не води Боб в центъра за наркозависими, макар да са неразделни - това не е гледка за едно коте, смята той. Говори със своя лекар да замени метадона с по-леко средство. Гледат го скептично, но той е твърдо решен. Следват най-страшните 48 часа в живота му. Абстиненцията го връхлита - състоянието е известно като “студена пуйка” - втрисане, гадене, спазми. Но Боб неизменно е до него. Джеймс преодолява мъчителното желание за поне една доза и кошмарите си, само като вижда рижавата му муцунка като спасителна котва. Дори чете съчувствие в зелените му очи. Най-странното преживяване било, когато бил затихнал в леглото в опит да преодолее шока и болката, а Боб внезапно забил нокти в крака му. “Какво правиш”, изкрещял му, а после си помислил:

“Май проверява дали съм жив...”

Сега Джеймс твърди, че наркотиците са минало. Спомня си весела случка - една дама предложила на Боб играчка мишка, натъпкана със специална трева - лек опиат за котките. “Боже, казал си тогава Джеймс, не стига ли един вкъщи...”

Джеймс закача котарака Боб със специална дълга каишка за колана си, защото на два пъти се случило нещо да го уплаши и той панически да хукне по улицата. Едва не го загубил.

Той продължава да се учудва и след 5 години съжителство на интелигентността на котака. Уличникът отказвал да ползва специалната тоалетна и всяка сутрин карал Джеймс да го сваля и качва пет етажа без асансьор, за да си свърши естествените нужди. Но един ден чул тихо шуртене в тоалетната. Какво ли става? Ококорил се, като видял, че Боб просто е клекнал на чинията и си върши работата. “Що си ме зяпнал? Бъди дискретен!”, сякаш го пронизал с поглед умникът. И продължил да си пишка.

“В никакъв случай не мога да кажа, че съм стопанин на Боб. Ние сме партньори”,

казва той сега, когато двамата се прочуват. Всеки с телефон в ръка може да направи клип как дългокос уличен музикант “работи” заедно с голям оранжев котарак на центъра на Лондон. Животинчето е издокарано с шалче (Боб вече има колекция от над 20) и стои в краката на мъжа. Щом той клекне до него и му каже: “Дай пет!”, то веднага удря дланта му с лапа. В купичката във форма на котешка муцунка бързо се събират купища монети, често и банкноти. Някои оставят подаръци и лакомства за четирилапия “музикант” (така се появил първият му шал). А когато двамата си тръгват, котаракът бързо скача и поляга като яка на раменете на мъжа. Двамата вървят към къщи така - лице до муцунка. Кой не би се изкушил да ги снима? Клипчетата скоро се завъртат в мрежата. Един ден Джеймс чува група испанчета да си говорят: “Я, това е Боб, котаракът Боб!” Чуди се откъде децата знаят името и се оказва, че са научили за него от YouTube. Отваря да провери - факт! Така славата ги спохожда. А вече ги и съпровожда. Литературен агент предлага на Джеймс да напише книга. Съдбата им е променена завинаги.

“Всеки има право на втори шанс в живота. Моят беше Боб. Пожелавам на всеки такъв приятел като него”, казва бившият наркоман. Сега не му се налага всеки ден да стои под дъжда и да свири на китара. Само по два пъти седмично, защото обича тази работа. Благодарение на Боб е вече много по-богат и по-известен. Боб също.

"24 часа"