Изследване на "Галъп" показа кои правителства и президенти на България са имали най-висок рейтинг

18/12/2019, 17:02

източник: dnes.dir.bg

снимка: "Булфото"

"Галъп интернешънъл" публикува нивата на доверие в институциите както за 2019 г. , така и за последните три десетилетия.

Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие в обществото - в края на годината 23 на сто изразяват доверие към Народното събрание, а 67 процента недоверие, показват данните на социологическата агенция.

Графика: "Галъп"

Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните оценки (62 процента) значително надвишават позитивните (29 на сто).

Графика: "Галъп"

Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. - доверието в края на годината е 56 на сто, а недоверието - 30 процента.

Графика: "Галъп"

През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента са се движили в стойностите, регистрирани и в края на годината. Като цяло, през тази година доверието в НС всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години, коментират социолозите.

Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта, а погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще, отбелязват анализаторите.

През 2019 г. нивата на доверие в правителството са останали под 30 на сто, а на недоверие - над 60 процента. При на т.нар. "Апартаментгейт" дяловете на доверие са намалели по-близо до 20 на сто.

През 2018 г. пък правителството се е ползвало с малко по-добри нива на популярност, в сравнение с 2019 г . Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността - вероятно по повод повишението на цени, смятат от "Галъп". Може би и заради победата на ГЕРБ в изборите за Европейския парламент, тенденция на спад в доверието не продължи, победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението, посочват анализаторите.

През 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50 на сто, а недоверието - около и малко над 30 процента.

Отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент, както и естествената в хода на мандат "ерозия" на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг, тоест доверието е по-високо от недоверието, коментират от агенцията.

Според данните на "Галъп" за последните три десетилетия началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието, а после обикновено следва "ерозия" на доверието. Едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на Георги Първанов.

През цялото време - и през 90-те, и след това, парламент и правителство са с ниски нива на доверие. Но като че ли във второто десетилетие на този век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото, отчитат от "Галъп", като уточняват, че сравнението между различни мандати трябва да е внимателно, доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и задачи.

Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те /стойности на доверие под 10 на сто и на недоверие над 80 процента/ с кризата по време на правителството на Жан Виденов.

Графика: "Галъп"

Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери, което показва, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно, отбелязват от "Галъп".

Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение, уточняват социолозите. Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти - след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ, оглавявано от Симеон Сакскобургготски.

Графика: "Галъп"

По традиция, президентът е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев, а с най-голяма начална надежда, като че ли, протече мандатът на Петър Стоянов, коментират анализаторите.