СЛЕД БУНТА НА БЕЛИТЕ МИШКИ

18/03/2013, 09:15

Йордан Дончев

Прозряха най-после простата истина европейските лидери – пестеливостта е важно нещо за бедняка, но за да бъде богата една държава и народът й - доволен, трябва преди всичко да се развива икономиката, да се създават условия всеки да работи и да създава повече продукти, да получава за това добро възнаграждение и да живее добре. Тогава и държавата ще разполага с повече възможности да стимулира икономиката и да се грижи за своите граждани... Не само я прозряха, но на срещата на върха в края на миналата седмица дори решиха да я стимулират. За което помогнахме и ние, българите.

Три години Европа ни хвалеше колко добра финансова дисциплина цари у нас. Финансисти от различен калибър си правеха експерименти как чрез икономии от храната, лекарствата, образованието на обикновените хора може да се върже бюджет за пример. Превърнаха българите в експериментални бели мишки, за да доказват своите теории-фантасмагории. Потупваха по рамото премиера и министрите, които, сякаш домашни любимци, примираха от щастие, че са ги похвалили.

Казват, че приятел в нужда се познава. Изглежда в Европа тази поговорка не е позната, защото вместо да помогнат, някои се канят дори да променят европейски закони само и само да не допуснат българи да им работят дори на половин плата. И всички се правеха, че не чуват гласовете на милионите, които изнемогват. Не помогнаха и многобройните международни класации, в които бяхме винаги на опашката – за най-бедна държава в Европа, за най-нещастен народ и какво ли не още. А трезвите гласове в някои медии се заглушаваха от фанфарите и речите при рязането на ленти на всеки новопостроен магистрален километър.

Докато се стигна до оня момент, когато обезверените излязоха на улиците, започнаха да се самозапалват пред президентството и кметствата, да свалят правителство и кметове. И ако търсим вината на кабинета „Борисов“, то тя не е толкова в неспособността на повечето министри, които се сменяха като сезоните, но най-вече за това, че три години се правеше, че не чува какво му казват избралите го. Затова и хората скочиха. Не желаеха да бъдат повече експериментални мишки.

Въпросът сега е какво постигнаха протестите. Това предстои да видим от програмите на кандидатите за нови властници. И то не с традиционните общи пожелания – ще развиваме икономиката и ще засилим социалната политика, не с популистки лозунги за тройно увеличение на заплати и пенсии, а с ясни и достъпни за избирателя сметки – какво конкретно смятат да постигнат, ако дойдат на власт, в какъв срок и по какъв начин ще го постигнат, откъде ще вземат средства за това. И най-вече - какво ще направят, за да събудят икономиката, да намалят рязко безработицата и да дадат възможност на хората сами да си изкарват хляба, а не да чакат нечие благоволение и помощи. И всичко това - под бдителния поглед на хората, които им дават властта.

Дали това ще остане само пожелание, зависи единствено от нас. А новите властници трябва да помнят януари 2013-а.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!