Ваня Червенкова към Ния Темиз: Ще ме прочетеш от дупката, в която се криеш в Турция

28/10/2026, 15:15

Кадър Фб

Бизнесдамата Ваня Червенкова пусна емоционален пост в социалните мрежи със силни думи за убития Слави Бинев. Двамата са били близки приятели, а самата Червенкова признава, че е имала съвместен бизнес със задържания за убийството на Бинев Еюп Темиз. Познава и съпругата му, която по думите ѝ е била като сестра на Слави. И задава неудобни въпроси към Ния Темиз, която призова да бъде разпитана от достанция, тъй като е в Турция, предаде Днес.бг

Ето и целия пост:

"СБОГОМ, СЛАВИ! СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ!

Има смърт, която носи тъга. Има загуба, която оставя празнота. Но има и такава смърт, която те разтърсва до основи, защото не можеш да приемеш не само загубата, но и начина, по който е отнет един човешки живот.

Слави не просто си отиде. Слави беше убит. И най-страшното е, че за убийството му е обвинен човек от най-близкото му обкръжение. По дяволите съпругът на онази, която прие като член на семейството си и наричаше сестра!

Познавам Слави от много, много години. Преминали сме през хубави и трудни моменти. Споделяли сме радости, тревоги, общи интереси в спорта. Помагали сме си взаимно. Познавам семейството му, децата му, приятелите му. Познавам човека Слави Бинев отвъд телевизионните камери, политическите битки и публичния му образ. И точно затова днес чувствам, че му дължа тези думи.

Може да сте харесвали Слави. Може и да не сте. Но никой не може да отрече огромния му принос към българското и световното таекуондо!

За мен федерацията, която той ръководеше, беше пример за това как трябва да се управлява една спортна организация. Слави неуморно търсеше спонсори, обединяваше хората, подкрепяше своите момчета и момичета, създаваше възможности и отваряше врати. Той беше лидер, който не чакаше успехите да дойдат сами. Работеше за тях!Беше човекс изключително сериозни международни контакти и признание. Слави остави следа в световния спорт. И тази следа никой не може да изтрие!

Разбира се, вече се появиха и хора, които побързаха да ровят в миналото му. Да го наричат с обидни определения. Да припомнят годините на прехода. Цървули… Нямам намерение да превръщам Слави в светец. Той не беше такъв. Но кой от нас е?

Ние, които преживяхме онези бурни години, прекрасно помним в какво време живеехме. Време на силови структури, на несигурност, на борба за оцеляване. Време, в което мнозина от нас трябваше сами да си проправят път. Слави имаше своите грешки, своя характер, своите противоречия. Но имаше и огромно сърце. И беше баща! Да, понякога се караше с децата си. Понякога им се сърдеше. Понякога беше рязък и непримирим. Но аз знам от нашите лични разговори колко много ги обичаше. Знам какво ми е споделял. Знам колко много означаваха те за него. И знам, че зад суровия характер стоеше един баща, който искаше най-доброто за децата си.

Когато прочетох думите на дъщеря му Елена, плаках. Плаках, защото знаех колко много обич имаше между тях, независимо от всички човешки разногласия.
ПОЗНАВАМ ДОСТАТЪЧНО и ЕЮП ТЕМИЗ — човекът, който днес е обвинен за убийството на Слави. Познавам и съпругата му Ния. Всъщност именно Слави беше човекът, който преди години ме запозна с тях.

И нещо повече — аз самата за известно време бях съдружник с Еюп Темиз във фирма в Турция. Наехме офис в престижен район, започнахме съвместна работа, сделки, докато не възникнаха няколко НО..!!! Постепенно разбрах, че човекът, с когото съм започнала това съдружие, не е човекът, за когото първоначално съм го смятала. Още повече след някои други проверки , изкочи принадлежността му към…с едни огромни червени флагове! И прекратих отношенията си с него. Днес благодаря на Господ, че съм взела това решение навреме!

Но най-тежкото за мен в тази трагедия е друго. Еюп и Ния бяха сред най-близките семейни приятели на Слави! Ния беше за него повече от приятелка. Той я приемаше почти като сестра, като част от семейството си. Еюп беше човек, на когото Слави отваряше врати. Представяше го на влиятелни хора, помагаше му в деловите среди, защитаваше го. Доверяваше му се. Допускаше го до своя дом, до своето семейство, до най-близкия си кръг.

И днес аз не мога да намеря отговор на един въпрос: КАК Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК, НА КОГОТО СИ ПОДАЛ РЪКА, ДА БЪДЕ ОБВИНЕН, ЧЕ Е ОТНЕЛ ЖИВОТА ТИ В СОБСТВЕНИЯ ТИ ДОМ?!

За БОГА…

След затварянето на нашата компания с Еюп и съдружници в Турция, предупредих Слави стотици пъти. С часове в домът ми съм го молела да обърне внимание… Как се прекрачва тази граница? Как се стига от приятелството до оръжието? От доверието до куршума? От общата трапеза до смъртта? Каквито и да са били разногласията/ а аз имам идея за тях/,колкото и тежки да са били бизнес споровете, каквито и думи да са били разменени — НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ОПРАВДАЕ ОТНЕМАНЕТО НА ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!

И тук искам да се обърна лично към Ния.

Ще ме прочетеш от дупката в която се криеш в Турция… Ти верно ли вмени на Еюп, че Слави заплашва теб и децата? Ти верно ли? Ния, къде останаха съвестта, приятелството и благодарността? Ти прекрасно знаеш какъв човек беше Слави за теб. Знаеш какво е направил, колко пъти е бил до теб и колко много ти се е доверявал. Днес от Турция искаш да бъдеш разпитана по видеовръзка.

Но аз искам да попитам:

Какво действително се случи между вас? Каква беше истината за бизнес отношенията и имотните спорове, в които се споменава името на Калин / макар, че ние знаем/. Как се натрупа такава омраза между хора, които до вчера са били почти семейство? И най-вече — имало ли е някой, който с думи, внушения или действия е допринесъл за тази страшна ескалация?

Ния, тези въпроси заслужават отговор. Не от слуховете, а от истината и от разследването.

Аз имам своите лични впечатления, своите съмнения и своята оценка за хората, които познавам. Но не искам предположенията да заменят доказателствата.
Искам цялата истина! На разследващите бих казала: "Шерше ла фам!"- търсете жената! И не им вменявайте любовна история. Там НЯМА ТАКАВА!

Познавам и част от обкръжението на Еюп в Турция. Знам за контактите му в бизнес среди и имам основания да поставям въпроси за политическите му връзки. И знам защо Еюп е депозирал молба, в която не желае да бъде снимано лицето му!

В публичното пространство се споменават „Сивите вълци“ и Партията на националистическото движение (MHP), ръководена от Девлет Бахчели - политически съюзник на Реджеп Тайип Ердоган.

Твърдя,че тези връзки са доказани. Не веднъж е подарявал статуетката с красивите вълци на партията, която аз лично подкрепям като съюзник на Ердоган! Но смятам, че е важно компетентните органи да ги разграничат и да внесат яснота, ако са относими към разследването, но съм убедена за другите двама, че не са! Познавам и Ведат, чието име се споменава сред присъствалите. Не, човекът не е такъв. Дори смятам, че Еюп е действал страшно емоционално и не е отишъл с това намерение, но видите ли.. хубавата Ния звънва от Турция и изравнява кръвните му граници.

Ния, дали заспиваш спокойно, Ния? А ядеш ли нормално? И вечер прегръщаш ли нормално прекрасните си синове с тази болка и тази съвест?

Не бих обвинила никого без доказателства. Именно затова настоявам обстоятелствата около всички участници в онази фатална среща да бъдат изяснени. Наясно съм, че разследването изисква конфиденциалност. Но се надявам, когато това стане възможно, българското общество да научи цялата истина - без премълчаване и без привилегии за когото и да било.

Защото Слави заслужава справедливост! Защото децата му заслужават справедливост! Защото приятелите му заслужаваме да разберем как и защо се стигна до тази непоправима трагедия! А аз днес си давам сметка за още нещо.

Колко малко понякога познаваме хората, които допускаме до себе си. Колко лесно бъркаме близостта с лоялност. И колко страшна цена може да има предаденото доверие.

Не всеки, който седи на масата ти, е твой приятел. Не всеки, на когото си помогнал, носи благодарност в сърцето си. И не всеки, когото си допуснал в дома си, заслужава ключа към доверието ти.

Слави, приятелю… Ти беше силен човек. Понякога труден, понякога избухлив, понякога непримирим. Но беше истински! Обичаше живота. Обичаше децата си. Обичаше спорта. Обичаше приятелите си. Събираше ни. Обединяваше ни. Караше ни да спорим, да се смеем, да празнуваме, да вярваме, че утрешният ден може да бъде по-добър. И никога не съм предполагала, че ще дойде денят, в който ще трябва да ти кажа сбогом по този начин. Толкова нелепо. Толкова жестоко. Толкова несправедливо. Знаеш ли кое е най-страшното, Слави? Че човек може да се пази от враговете си. Но как да се предпази от онези, които е обичал и на които е вярвал? Днес всички ние ще продължим да търсим отговорите. Но теб вече няма да те върнем. Ще останат спомените. Общите ни години. Разговорите. Смехът. Приятелството. Ще останат децата ти. Ще останат успехите ти. Ще остане всичко, което си изградил. И ще остане болката от начина, по който този живот беше прекъснат.