"ЧЕ КАТО НЕ МЕ БОЛЯТ КРАКАТА, ЗАЩО ДА НОСЯ ТОЯГА?" ПОРТРЕТ НА ЕДНА 88 -ГОДИШНА РОДОПЧАНКА

---

Поставяме началото на една нова рубрика „Портрети”, в която ще пишем за най-възрастните родопчани и заедно ще търсим тайната на дълголетието. Започваме с една забележителна жена, която макар да е на прага на деветдесетте години, е в отлично здраве. Тя се казва Фейме Карабрахимова и е родена през далечната 1925 година. Днес е най-възрастният жител на рудоземското село Оглед. Когато влязох в дома й, се смаях- тя четеше молитвена книга и при това без очила. Този факт ме порази, но това беше само началото на едно невероятно запознанство. Разговорът ни започна непринудено, тя без притеснение отговаряше на въпросите ми- беше толкова мила, смирена и емоционална.

Ходила ли си на училище?

До четвърти клас. Имаше много, които не ходеха, но  на мен ви вървеше ученето и цели четири години ходих на училище. Даже един път написах хубаво писмо и чак в София го изпратиха. И още мога да пиша, подписвам се без проблем.

Кога се ожени?

На 17 ли, на 18 ли – не помня, но не бях много малка. От това село съм и тук си се ожених. Шест деца съм родила- три момичета и три момчета.

А какво си работила?

В АПК-то съм работила. И пенсията я вземам от работата в АПК. Работихме по градини и ливади. И домашни животни сме гледали цял живот. А пенсията отдавна съм я взела- пенсионираха ме по-рано заради това, че имам много деца.

Кои са ти били най-хубавите години?

Все е било най-хубаво. Мъжът ми работеше като овчар, започнаха да се раждат децата, всичките ми са живи и здрави. Мъчно ми е, че дядото почина преди много години, но пък децата и внуците са си около мене и всички ме гледат.

А със здравето как си, посещаваш ли често болницата?

Здрава съм, само в ръцете нямам много сила, понякога ми треперят. С очите си виждам, краката не ме болят. Здрава съм- виж колко деца съм родила и в болница не съм влизала- тук съм си ги раждала. Само дето силата ми понамаля, но домашната работа си я върша. Един път само съм влизала в болница- за една повърхностна операция на крака- беше ми станало нещо на кожата- ама бързо ми мина. Иначе аз болница не знам.

Но все някакви хапчета ядеш?!

Не, никакви хапчета не ям, изкарах хубав живот, че не съм ходила по болници. Често ми викат защо не носиш тояга. Че като не ме болят краката за какво да я нося тоягата? Те ме понаболяват, де, от време на време, ама то е от възрастта.

Сигурно тогава пиеш някакви билки за здраве, сподели ни тайната!

Билки?! Не съм събирала, то не ми е ставало случка да събирам. То сигурно събираш като те боли нещо…

А пенсията стига ли ти?

Много е хубаво, когато знаеш, че ще вземеш пари. Стига ми пенсийката, не се оплаквам. Пак като не ми стигне, децата ще ми я допълнят (смее се). Всичките са си около мене. Гледат ме много добре.

…Внукът на жената, който ме заведе при нея, ми каза как допреди две години сама е ходила по три-четири пъти на ден в гората и е носила на гръб сухи клечки за разклаждане на огъня. Каза, че тя е много скромна и е скрила, че когато децата й, които са в същата къща, са на работа, тя готви и дава храна на домашните животни. До скоро и в градините е помагала, тъй като всички са в двора- близо са, а тя не може да гледа как другите работят, а тя да стои вътре на легото. И до днес продължава да работи, да шета, макар че силите са й отслабнали. Домът й беше много спретнат, чист, каквато е и душата й. Когато я попитах какво ще посъветва младите, за да достигнат до нейните години, тя каза една дума: ДВИЖЕНИЕ и допълни, че само когато човек се движи и не се спира на едно място, ще бъде здрав. Ходенето е здраве.

Благодарих й за благите думи, пожелах й да бъде жива и здрава още дълги години и видях усмивка на лицето й. Явно думите й харесаха. Тя ме изпрати чак до двора и ми каза- "ето, виждаш ли, краката още ме държат"! 

текст и снимка: rodopchani.eu

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.