Радан Кънев: България е длъжна да приеме еврото, ако иска да остане в ЕС

19/02/2020, 11:01

Снимка Булфото

Вчера в ЕП на посещение бяха ученици от Езиковата гимназия във Варна. Един от основните им въпроси беше за рисковете и ползите от влизане в Еврозоната.
Аз съм привърженик на влизането в Еврозоната и много държа на културен и обективен дебат по темата. Това коментира Радан Кънев.

Ето как обяснява той позицията си:

Аз съм привърженик на влизането в Еврозоната и много държа на културен и обективен дебат по темата. Постарах се да отговоря балансирано и изчерпателно:

1. На първо място, България е задължена да приеме еврото. С влизането си в ЕС , ние приемаме всички клаузи на Лисабонския договор, в т.ч и единната валута. Дали сме готови да я въведем зависи от това, дали изобщо изпълняваме задълженията си на член на ЕС;
2. Еврото със сигурност означава по-ниски лихви по кредитите, т.е повече пари за всяко семейство и фирма. Да, тук има и риск, но за рисковете - по-надолу;
3. Еврото означава по-лесни преводи с по-ниски такси, на пръв поглед дребно, но съществено облекчение за всеки малък и динамичен бизнес. Нашият пазар е ЕС, общата валута и общото банково пространство са важни;
4. Еврото значи повече контрол върху банките и застрахователите. КТБ и “Олимпик” са практически невъзможни сценарии;
5. Еврозоната е важна гаранция за инвеститорите. Еврото значи повече инвеститори, особено малки фирми, стартиращи предприятия, иновационни компании - те не могат да си позволят административна тежести и валутен риск;
6. Еврото е участие в “Първата скорост” на ЕС. Извън еврозоната рискуваме да се подчиняваме на правила, в чието създаване не участваме.

Сега малко за рисковете:

1. Евтини пари за властта и риск от натрупване на дълг. Това е факт. Но аз помня времената на тотално задлъжняване без еврозона. Рискът от лошо управление е винаги наличен. А вечният отказ от инвестиционно кредитиране означава вечна бедност. Безкрайно по-опасен (и напълно реален сценарий) е отказ от борда и задлъжняване БЕЗ еврозона.
2. Разпад на еврозоната. Този сценарий е достатъчно кошмарен и в сегашните условия. Но не е особено реалистичен.
3. “Гръцки сценарий” - напълно неотносим към българските реалности. Гърция беше тежко задлъжняла и преди еврото, но системно девалвираше валутата си (както и Италия). Надявам се, че никой от противниците на еврото не предвижда подобна парична политика. А ако предвижда - нека приемем еврото, за да се защитим от нея...
4. Поскъпване на живота - основният страх на гражданите, подкрепен от лоши примери в някои държави - особено Франция и Италия. Не мисля, честно казано, че някой може да предвиди с пълна сигурност ефекта върху цените на дребно на ежедневните стоки. Факт е обаче, че в Италия и Франция имаше сериозна “скрита инфлация” и изоставане на цените от нивото на доходите и жизнения стандарт, в условията на силно социална държава. Това не е българският случай. При всяко положение, влизането в Еврозоната би довело до натиск за “закръгляне” и увеличаване съвсем не само на цените, но и на заплатите. Това ще се отрази положително особено на ниските доходи, доколкото високите отдавна се изчисляват и от работодатели, и от работници именно в Евро.

Накратко - разговорът е сериозен и има много работа да се свърши, за да се пресрещнат рисковете. Балансът на обществените интереси обаче е твърдо в полза на влизане в Еврозоната.