Манолова: Проектът на Закона за земеделските земи мачка малките собственици

22/02/2020, 17:07

В България има над 3 млн. собственици на земеделски земи, които владеят над 10 млн. декара земи. В същото време Законът за земеделските земи, който в момента е на обществено обсъждане, защитава интересите на хората с мощни икономически интереси за сметка на малките собственици на земя. Това каза председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ" Мая Манолова на среща в София на тема: „Белите петна в земеделието. Рискове за собствениците на земи и предпоставки за измами".

„На 5 ноември 2019 г. бе публикуван за обществено обсъждане проект на Закона за земеделските земи. От „Изправи се.БГ" накарахме правителството да даде заден и да отложи с една година приемането му, защото този закон в сегашния си вид явно защитава интереса на едрите собственици и арендатори и мачка малките стопани", подчерта Манолова.

„Целта на управляващите с този закон е ясна - малките да се оправят, както могат и да бъдат обект на насилствено уедряване и сливане на техните парцели с масивите на големите", критична бе тя по отношение на готвения закон.

Манолова бе категорична, че законът не урежда справедливо въпросите за „белите петна", арендата, реституцията, продаването на земя на чужденци, стойността на рентата, не защитава малките собственици и не стопира свръхконцентрацията на земеделските земи.

„Не трябва да се допуска недоброволно уедряване на земеделски земи, от което отново ще пострадат малките. Текстовете в закона приличат на колективизацията от едно време, защото удрят директно малките собственици. Трябва да има широко обществено обсъждане и хората да са добре информирани", заяви Манолова.

„В същото време проектът не решава важни за хората въпроси например за завършване на земеделската реституция. Всички разумни срокове за това са отминали и България е осъждана многократно от съда в Страсбург. А това е втората по важност тема след „белите петна". Третата е цената на арендата в пазарна среда. От едната страна е силният и големият арендатор, който получава субсидии, а от другата - малкият собственик, който бива притискан да си даде или продаде земята. Няма механизъм да се накара един арендатор да си плаща арендната вноска. Сега е оставен на свобода: ако прецени, тогава да плати рента. А собственикът е принуден да си продаде земята – нито може да съди едрия, нито да си вземе рентата, нито да го принуди да я плати", каза Манолова.

„Затова следва получаването на евросубсидии да бъде обвързано с плащането на рента", предложи тя. Манолова съобщи, че от Гражданската платформа „Изправи се.БГ" ще попитат колко са потърсените пари от рентата и колко са изплатени и събрани, къде и как се съхраняват тези по 30 млн. лева на година, тоест над 300 млн. лева за 10 години.

„Да не стане като онези 500 млн. лева за язовири, дадени от правителството преди година и половина, за ремонта на едни 418 язовира, но такива язовири не са ремонтирани, а парите ги няма", допълни Манолова.

Тя посочи, че и ЕК препоръчва да се спрат процесите на концентрация на земеделските земи. Според нея един от начините за решаване на проблема с демографията е млади фермери да бъдат подпомагани и стимулирани да ползват земята и да развиват собствени земеделски стопанства.

Според нея в сектора „Земеделие" големите са толкова силни, колкото са и монополистите в комуналните услуги и е въпрос на визия държавата и управляващите да регулират тези отношения в полза на обикновените граждани, а не на хората с големи икономически интереси.