Самоуправляваемите коли вече „виждат” през сняг и мъгла

26/02/2020, 03:22

„Наземнен проникващ радар” изпраща измерва специфичната комбинация от почва, скали и корени - тези данни се превръщат в карта

Технологиите за автономно шофиране се развиват постоянно, но все още имат доста несъвършенства – сред които един голям проблем е неспособността на самоуправляемите коли да „виждат” в лошо време. Екип изследователи от лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект при Масачузетския технологичен институт (CSAIL) може би е намерил решение – или поне път към него.

Повечето автономни превозни средства използват LIDAR сензори и/или камери, за да разберат къде се намират на пътя. Като всяка лазерна технология и тази е бърза и прецизна. Камерите обаче могат лесно да бъдат заслепени или заблудени от светлината и от условията на пътя – такива като например заснежени знаци, заледена пътна маркировка и др. Освен това LIDAR обичайно става по-малко точен при неблагоприятно време като да речем мъгла.

Учените от MIT са разработили начин да помогнат на автономните превозни средства да „виждат”, като „сканират” какво има под пътя с помощта на „наземен проникващ радар” (GPR). Устройството изпраща електромагнитни импулси към земята за измерване на специфичната комбинация от почва, скали и корени. Тези данни биват превърнати в карта за превозните средства със самостоятелно управление.

Системата използва вид GPR, наречен „локализиращ GPR”. Тя е разработена в лабораторията „Линкълн” на MIT и предлага няколко предимства. За начало – няма значение дали пътят е заснежен, заледен или пък видимостта е силно намалена заради мъгла. Системата разчита на условията под пътя, които обикновено се променят доста по-малко и по-рядко, отколкото функции като ивиците на маркировъчните ленти или пък пътните табели.

„Ако сега ние с вас грабнем лопата и я забием в земята, всичко, което ще видим, е куп пръст”, казва докторантът от CSAIL Теди Орт. „Но LGPR може да определи количествено специфичните елементи в тази купчина и да ги сравни с картата, която вече е създадена. Така той може да узнае точно къде се намира, без да се нуждае от камери или лазери”.

Досега екипът на CSAIL е тествал системата само при ниски скорости на затворен селски път, но изследователите смятат, че тя може лесно да бъде приложена за движение по магистрали и други високоскоростни зони. Учените признават, че системата не работи толкова добре при дъждовни условия, когато водата е проникнала в земята под пътя, и че все още е далеч от готова да се използва на пътя. Освен това ще трябва да се прилага в комбинация с други технологии.

Доклад за проекта предстои да бъде публикуван в сп. „IEEE Robotics and Automation Letters” по-късно този месец. Екипът планира да продължи да усъвършенства хардуера, така че той да е по-малко обемен, и да подобри техниките за картографиране на LGPR.

Първите отзиви на потребителите за новата технология обаче са далеч от възторжени. Интересуващите се от автономни автомобили недоволстват, че всички видове сензори, кабели, бордови компютри, както и милиони редове програмен код за самоуправляемите коли правят този вид превозни средства твърде скъпи – самата „умна” техника в тях коства повече от стойността на същинския автомобил.

Освен това новата технология се нуждае от готова, налична карта на терена – по същия начин, по който GPS се нуждае от съществуваща карта, за да може да проследява локацията на приемника. Това означава, че ще бъде нужно огромно усилие, за да стане приложима тази технология.