AЗ, ТЕАТЪРЪТ - Концерт-спектакъл за 90-годишния юбилей на ДТ „Стоян Бъчваров”

---

Концерт-спектакъл за 90-годишния юбилей на ДТ „Стоян Бъчваров” Варна 

Постановка СТОЯН РАДЕВ ГЕ. К. 

Сценарий СТОЯН РАДЕВ, ЕЛИЦА МАТЕЕВА

Музикално оформление СТОЯН РАДЕВ

Музикален педагог МАЛИНА МИХАЛКОВА

Хореография ТАТЯНА СОКОЛОВА

Мултимедия ОГНЯНА СЕРАФИМОВА

Участват:БИЛЯНА СТОЕВА, ВАЛЕНТИН МИТЕВ, ВАСИЛ ЧИТАНОВ, ВЛАДИСЛАВ ВИОЛИНОВ, ВЕСЕЛИНА МИХАЛКОВА, ГЕРГАНА ПЛЕТНЬОВА, ГЕОРГИ ВЕЛЧОВСКИ, ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА, ДИМИТРИНА СЛАВОВА, МАРИЯ ГИНКОВА, МИЛЕНА КЪНЕВА, МИХАИЛ МУТАФОВ, НЕЛИ ВЪЛКАНОВА, НИКОЛАЙ БОЖКОВ, ПЕТЯ ПЕТКОВА, ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, СВИЛЕН СТОЯНОВ, СИМЕОН ЛЮТАКОВ, СТОЯН РАДЕВ, ТЕОДОРА МИХАЙЛОВА, ХРИСТО ХРИСТОВ, ЮЛИЯНА ЧЕРНЕВА

Думи на режисьора Стоян Радев Ге. К. за „Аз, театърът”

„Аз, театърът” е един искрящ и щастлив мултимедиен спектакъл, в който с респект, но и с усмивка ние, актьорите - днешното лице на 90-годишния Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, четем историята. Тя оживява в музиката и хореографията на емблематични постановки, в цитати от архивите или в разсъжденията за театъра на актьори, режисьори, писатели. Непрекъснато звучи музика - от някогашния Химн на театъра, възроден в новия аранжимент на Калин Николов, през различни жанрове и епохи - от Джакомо Пучини и Джоакино Росини до Бенджамин Бритън, Фредерик Лоу, Морис Равел, Микис Теодоракис, Александър Владигеров и съвременен саунд. Това е нашият начин да възкресим някои знакови постановки, сред които „Страшният съд” от Стефан Цанев, режисьор Станчо Станчев; „Хранениците на Йорда” от Кръстьо Дренски, режисьор Костадин Бандутов; „Пътят към Мека” от Атол Фугард - единствената постановка на проф. Крикор Азарян на варненска сцена; „Марат/Сад” от Петер Вайс, режисьор Явор Гърдев; „Часът, в който не знаехме нищо един за друг”- авторски спектакъл на Боян Иванов и др.

 

„Аз, театърът” е нашето магично пътешествие през времето, нашето усещане за минало, съвременност и бъдеще. То може да се случи единствено на сцената на Варненския драматичен театър, само с нас, неговите актьори и заедно с нашите колеги и приятели - повече от 200 творци от различни поколения. Ние всички сме цялото.

„Аз и Театърът сме едно! Аз живея и умирам в Театъра. Всяка вечер. Аз се раждам в Театъра и Театърът ме преражда. Неговите рани откривам върху тялото си. Аз притихвам в Театъра. Аз крещя волята си за живот в Театъра. Ако аз остана бездомен, Театърът ще ме приюти. Аз усмирявам гласовете и лицата си в Театъра. Извън Театъра, Аз съм минувач - поредният. Аз съм Театърът, защото Театърът е вътре в мен – завинаги. Дори когато Театърът лаконично се е простил с мен, благодарил ми е за потта и смъртта на сцената, благодарил ми е за хилядите сънища и въздишки, за язвата, за болката в слънчевия сплит, за старата мускулна травма, за посивелите коси, за треската преди началото на всяко представление... Аз и Театърът сме едно, защото Аз живея и умирам в Театъра... Всяка вечер...”

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.