Тодоровден е - традиции и обичаи

07/03/2020, 07:00

Имен ден празнуват : Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка

Тодоровден е църковен празник, който се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните бългорски кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.

Победителят в кушията се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да чистити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

На този ден не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете.

Друг много популярен ритуал на този ден е миенето. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.

Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести./ Дарик