Нарастват протестите срещу лицевото разпознаване

11/03/2020, 02:26

Активисти, законодатели и независими експерти все по-често изразяват опасения относно масовото наблюдение, поверителността и безопасността на събраните данни

С падането на нощта в Лондон Джорджина Роуландс и Анна Харт започват да си слагат грим. Вместо червило и очна линия обаче двете жени рисуват на лицата си геометрични фигури. Двете са част от основателите на Dazzle Club – група художници, обединили се миналата година, за да провокират дискусия относно все по-масовото използване на технологията за разпознаване на лица на обществени места. Акцията на Джорджина и Анна е само малка част от нарастващото обществено недоволство срещу прилагането на технологията.

Роуландс има дълги тесни сини триъгълници и тънки бели правоъгълници, пресичащи лицето й. Харт е изрисувала лицето си с червени, оранжеви и бели ъгловати форми. Заедно със съмишленици те провеждат ежемесечни тихи разходки из различни части на Лондон, за да привлекат внимание и да повишат информираността на хората относно технологията, която според тях се използва за „безконтролно следене”.

Заблуждаване на компютрите

Общо 19 души с изрисувани лица се събират на поредното бдение в източния лондонски квартал Шоредич. Стилът на рисунките има своето име: CV Dazzle. Техниката, разработена от художника и изследовател Адам Харви, има за цел маскировка срещу системите за лицево разпознаване. Тези фигури не са случайни – те превръщат изображенията на лица в математически формули, които могат да бъдат анализирани чрез алгоритмите.

CV Dazzle – където CV е съкращение от „computer vision”, т.е. компютърно зрение – използват кубистки дизайн, за да заблудят компютрите. В крайния образ има много светли и много тъмни цветове. „Често избираме черно-бели фигури или много контрастни цветове, защото така се объркват светлосенките на самото лице”, обяснява Роуландс.

За да проверят как камерите за видеонаблюдение на обществени места ще реагират на грима, двете жени използват първо камерите на своите собствени смартфони. „Виждам, че съм скрита, не ме засича”, каза Роуландс, гледайки се в телефона си, за да види, че лицето й не е обградено с квадратче.

Сигурност срещу права

Възходът на технологията за лицево разпознаване започна от Китай, където авторитарният режим на управление наложи интензивна употреба на камери на обществени места. Много други държави също вече прилагат подобни системи. Това развитие на технологиите бива оправдано с мерките за борба с тероризма и безредиците.

Ала все повече хора се боят, че подобна практика нарушава изконното човешко право на лична неприкосновеност. Нарастват протестите срещу масовото използване на камерите. Активисти, законодатели и независими експерти все по-често изразяват опасения относно масовото наблюдение, поверителността и безопасността на събраните данни. Най-много тревога буди въпросът как се съхраняват записите, кой има достъп до тях и може ли да се гарантира, че хранилищата не могат да бъдат хакнати и информацията да бъде компрометирана.

Протестите в Лондон далеч не са единствените. Има информация за подобни акции в Русия, Сърбия, Уганда – по цял свят. Миналият месец руската художничка Катрин Ненашева, също изрисувана с грим в стил CV Dazzle, бе арестувана в Москва заедно с неколцина други активисти, след като групата излезе да протестира по същата причина – повсеместното видеонаблюдение в града.

Разрасналата се епидемия от „коронавирус” в последните месеци показа, че носенето на маска върху носа и устата съвсем не е достатъчно, за да бъдат заблудени камерите за лицево разпознаване на обществени места. Повечето софтуерни алгоритми, с които боравят камерите, могат да намерят съответствие, дори половината лице да е скрито.

Черните очила също не са достатъчни, освен ако не са специални – такива с покритие, което отразява инфрачервена светлина и по този начин заслепява камерите.

Движение на съпротива

„Съществува движение на съпротива срещу лицевото разпознаване, в което активно участваме, и искаме да бъдем инициатори по-нататък”, казва Роуландс от името на активистите в Лондон. Тяхното безпокойство е свързано с изграждането на системи за видеонаблюдение на оживени обществени места без достатъчно обществена запознатост, без обществеността да е наясно за какво се използват изображенията и как.

Полицията и органите на реда твърдят, че камерите са необходима нова технология, потребна за опазването на обществения ред и че „изображенията на невинни хора се изтриват незабавно”. Повечето хора обаче не са наясно с това какво се прави с техните снимки, как се обработват, колко и къде се пазят, изтриват ли се и кога.