АРМЕНЦИ ОТБЕЛЯЗВАТ ВЕЛИКДЕН С БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, ПРАЗНИК Е ЗА ЦЕЛИЯ ЗАПАДЕН СВЯТ (СНИМКИ)

31/03/2013, 15:05

С два благотворителни базара отбелязват днес Възкресение Христово арменците във Варна. Те събират средства за своите страдащи сънародници в Сирия, както и за местното си читалище "Свети Саркис".

Празник е също за целия западен свят - католици и протестанти. По време на своето първо великденско богослужение папа Франциск призова онези, които са се отклонили от вярата, да позволят на Бога да се завърне в живота им. Той отслужи късно в събота тържественото великденско бдение в базиликата "Св. Петър". Тази година бдението бе съкратено, а от Ватикана обясниха, че папата иска месите, които отслужва, да не бъдат прекалено дълги, съобщи БТА. По времето на Бенедикт XVI месата обикновено продължаваше почти 3 часа, а сега вечерната служба продължи малко повече от два часа. След това според католическия обичай папата кръсти четирима души.

През 2013-та между православния и католическия Великден има повече от месец разлика. За първи път католиците в Израел, Палестина, Йордания, Кипър, ще празнуват Великден с православните. Изключение ще е само Йерусалим заради множеството западни поклонници, които искат да празнуват Великден заедно със своите сънародници. През 2014 г. източните и западните християни отново ще празнуват Великден заедно - на 20 април. Съвпадение ще има и през 2017, 2025 и 2028 г.

Честването на Възкресението Христово /Великден/ започва от Велики четвъртък и продължава три дни от Страстната седмица. Първият ден се измиват краката на 12 апостоли - това са мъже, минали под венчило предходната година. Те се благославят и се раздава апостолски хляб, обясни свещеникът. В петък вечерта се извършва литургия за поклонение на Светия кръст и Кръстен път на открито с младежи от енорията, като това са млади хора, които се подготвят за богопомазване.

Една от основните разлики между Католическата и Православната църкви днес е календарът, който използват и по който определят празниците. Част от Православните църкви се придържат изцяло към т. нар. Юлиански календар (стар стил), докато други празнуват Рождество Христово по Григорианския календар (нов стил), а Възкресение – по Юлианския. Една малка част от Православните църкви (напр. Словенската) са приели изцяло Григорианския календар, така както и Католическата църква.

В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. Но и след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, "поправения Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!