Над 38 хиляди българи празнуват имен ден на Великден

19/04/2020, 07:50

38 570 българи празнуват своя имен ден на Великден. От именниците, които празнуват и личен празник на връх най-великия ден за християните, 12 640 са мъжете, а 25 930 са жените.

В деня на Възкресение Христово, наречен Велик заради чудото на вечния живот, празник имат:

Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Витан

Всички тези имена произтичат от „велик“, какъвто е днешният ден.

Великден е най- важният празник от пролетния цикъл, който бележи краят на зимата и полага началото на пролетта и възраждащата се природа.

На Великден настъпва краят на постите, като се отговява с червеното обредно яйце. Според народните предания червените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос.Червеният цвят е символ както на христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието.

В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца. Народната традиция повелява на Великден да се правят козунаци и агнешко.

Поверия за Великден

Червено яйце се слага в люлката на новородено, за да го пази от зли сили и “лоши очи”.

Черупките от червените яйца са лечебни и се ползват против уроки.

Българите вярвали, че по яйцето оставено пред иконата, на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише, годината, която идва, ще е добра. Ако е празно и мирише лошо, очаква се трудна година.