България с нова наказателна процедура от ЕС заради мръсния въздух и липса на достъп на гражданите да си търсят прават в съда

15/05/2020, 11:33

България е изправена пред втора наказателна процедура на ЕС. След като вчера стана ясно, че може да бъдем съдени заради липсата на канализация, днес в прессъобщение Европейската комисия пише, че това може да се случи и заради липсата на достъп до правосъдие заради мръсния въздух, предаде offnews.bg.

ЕК приканва настоятелно България и Полша да премахнат пречките относно достъпа на правосъдие за граждани и екологични организации във връзка с чистия въздух. Комисията казва, че нито една от двете държави не е гарантирала, че физическите и юридическите, които са пряко засегнати от превишенията на допустимите стойности на замърсяване на въздуха, могат да сезират национални съдилища.

От съобщението става ясно, че природозащитните организации, физическите и юридическите лица в тези две държави членки нямат право да оспорват съответствието на план за качество на въздуха и да искат от публичните органи да изготвят планове за качество на въздуха, както се изисква от Директивата 2008/50/ЕО.

Директивата е на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух, както и за по-чист въздух в Европа.

ЕК е взела решение да изпрати на България и Полша официални уведомителни писма, с които им дава срок от четири месеца, за да се справят с положението. Това уведомително писмо за нарушение на европейското право е първата стъпка в наказателните процедури, след което ще бъде изпратено "мотивирано становище", което представлява формално искане страната да се съобрази с европейските закони.

При неспазване от страна на националните власти, ЕК изпраща въпроса съм Европейския съд.

Междувременно екосдружение "За Земята" заяви, че то е подало сигнал до ЕК, че българският съд системно отказва да разглежда дела за чистотата на въздуха.

"България не признава правото на граждани и екологични организации да обжалват общинските програми за качество на атмосферния въздух и така нарушава европейското законодателство", се казва в съобщението на екосдружението.

"За Земята" приветства това решение на ЕК за наказателна процедура.

"Този проблем е ясен от няколко години, но България явно реагира само след започване на наказателни процедури, а не от грижа за здравето на хората. Нужно ли е все да се разчита на Брюксел, за да се коригират грешките, които бяха ясно показани и комуникирани с правителство и парламент! Надяваме се властите бързо да предприемат необходимите законодателни промени и ние сме насреща да окажем съдействие", заяви Ивайло Хлебаров от екосдружението.

От екосдружението допълват, че невъзможността за обжалване на програмите е била отбелязана от тях в становище по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. Още тогава тя е била илюстрирана със съдебни решения по въпроса, водени от граждани и организацията срещу текущите програми на София и Пловдив.

Те обясняват, че са поискали законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от министерството на околната среда и водите са отговорили лаконично, че "програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, и няма пречка да бъде обжалвана по реда на АПК".

От екосдружението припомнят, че и българският парламент също не е подкрепил това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г.

"България е сред страните с най-мръсен въздух в ЕС и въпреки предприетите мерки, на много места продължават да се нарушават нормите. Програмите са основният инструмент за справяне със замърсяването, но качеството им все още е много ниско. Невъзможността за съдебен контрол върху тях води до слаби програми, които се приемат наново и наново, но не постигат целта - чист въздух и опазване на здравето на хората", заяви Ивайло Попов от "За Земята".

Отпадни води

ЕК приканва България, Чехия, Франция и Полша да гарантират, че градските отпадъчни води се събират и пречистват по подходящ начин.

Според Директива 91/271/ЕИО се изисква държавите членки да събират и да пречистват своите градски отпадъчни води, преди да ги излеят в околната среда. Целта на тази директива е да защити околната среда в ЕС от неблагоприятни въздействия на градските отпадъчни води. Законодателството обхваща също така отпадъчните води, генерирани от промишлени отрасли като агро-хранителната промишленост.

За агломерациите с 2000 или повече жители при пречистването трябва не само да бъдат премахнати твърдите вещества, но и да бъдат разградени органичните вещества чрез използване на бактерии.

Страната ни не е осигурила канализационна система в 48 големи агломерации, а в 69 големи агломерации тя не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на подходящо пречистване. В 71 големи агломерации тя не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, се подлагат на по-строго пречистване.

Тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г.

Комисията изпраща мотивирани становища и на четирите държави, като им предоставя четири месеца, за да коригират положението. Ако те не предприемат подходящи действия, комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях.