Експерти: Възможни са вътрешни пробиви при издирването на прокурорския син

26/05/2026, 08:11

Стопкадър Нова Тв

"Петел" следи какво се случва след ареста на прокурорския син.

Корупция е възможна, няма как да го отричаме“ - с тези думи в студиото на „Здравей, България“ бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев коментира възможността издирвани лица да получават вътрешна информация от системата на МВР и така да се укриват продължително време.

В ефира на „Здравей, България“ той и криминалистът Иван Савов коментираха възможността издирвания прокурорски син Васил Михайлов да е получавал вътрешна информация и така да е избягвало задържане в продължение на месеци.

Гунев подчерта, че корупционни практики в системата не могат да бъдат изключени, но изрази съмнение относно мащаба, в който те са били представени публично. По думите му описанията за „цял сектор“, обхванат от подобни действия, звучат преувеличено. Той отбеляза, че структурата, която основно отговаря за подобни издирвания, е ограничен по численост отдел в Националната полиция, и постави въпроса за това как точно е била организирана оперативната работа по случая.

Бившият зам.-министър акцентира и върху това, че първоначалната отговорност за издирването е на областната дирекция на МВР в Перник. Според него именно там следва да се търси отговорност за първоначалния етап на разследването. Той повдигна и въпроса дали е възможно да е имало изтичане на информация от структури за вътрешна сигурност, както и откъде адвокатът на задържания е разполагал с конкретни данни.

Гунев посочи още, че по-интензивното издирване на лицето е започнало едва след извършено нападение срещу служител на ГДБОП, след което в операцията се включват и допълнителни структури като ДАНС. По думите му именно този етап бележи промяна в приоритетността на случая и води до по-активни действия на държавата.

От своя страна Иван Савов обясни, че по закон издирването на лица с влязла в сила присъда и укриващи се от изтърпяване на наказание не е пряка функция на МВР в началния етап, а включва и структури към Министерството на правосъдието. Той уточни, че при стриктно спазване на процедурите, първоначалната отговорност би следвало да е на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Савов обаче отбеляза, че при наличие на допълнително престъпление – какъвто е опитът за палеж, за който се съобщава - МВР вече има основания да се включи активно в издирването. Той допълни, че в подобни случаи могат да бъдат използвани технически средства за наблюдение, а различни служби подпомагат разследването със свои специфични инструменти.

По отношение на твърденията за „купуване на информация“, криминалистът заяви, че подобни сценарии не са изключение в практиката. Той посочи, че дори един служител с достъп до чувствителна информация - независимо от длъжността му - може да бъде източник на изтичане на данни, без това задължително да оставя видима следа в системата.

„МВР има вътрешни разследвания и специална структура, която трябва да си свърши работата“, каза криминалистът Иван Савов.

Той допусна, че вътрешни пробиви са възможни, но подчерта, че в случая по-вероятно става дума за различни институционални нива и координация между структури.

Криминалистът посочи още, че в по-малки градове като Перник е възможна т.нар. „дифузия“ между служби и местна администрация, която създава предпоставки за неформални контакти и потенциални зависимости. По думите му това не означава автоматично организиран „чадър“, но може да обясни определени пробиви в системата.

Бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев от своя страна подчерта, че периодът преди повдигането на обвинения също трябва да бъде внимателно проверен, включително всички подадени сигнали и действията по тях. Той отбеляза, че част от процесуалната история на случая може да даде ключ към това как се е стигнало до дългото укриване на издирваното лице.

Гунев акцентира и върху важен структурен проблем - че в определени етапи издирването на укриващи се осъдени не позволява използването на специални разузнавателни средства (СРС). По думите му това създава сериозен оперативен дефицит и поставя въпроса дали законовата рамка е достатъчно адекватна за подобни случаи.

Той допълни, че едва след ескалация на случая - включително нови престъпления и нападения срещу служители - се създават условия за по-широко използване на оперативни методи и включване на повече служби. Според него това обяснява защо реалната активност по издирването се засилва значително едва на по-късен етап.

Припомняме, че на 22 май при специализирана полицейска операция в София задържаха прокурорския син от Перник - Васил Михайлов, който се укриваше от властите след осъдителна присъда. Михайлов бе заловен пред входа на блок в столичния квартал "Свобода".

На другия ден сутринта Михайлов бе приведен в Централния затвор за изтърпяване на наложено ефективно наказание от 1 година и 8 месеца “лишаване от свобода”. След като Михайлов вече е в затвора предстои да стане ясно дали ще получи наказания и за престъпленията, за които все още няма съдебни решения.

Криминалното досие на Михайлов започва още през 2022 година след нанесения побой над футболен треньор в Перник. В досието му са вписани още заплахи за убийство, отвличания, както и редица леки и средни телесни повреди.

В началото на февруари 2025 г. Софийският градски съд постанови ефективна присъда от 1 година и 8 месеца при първоначален строг режим за Михайлов за закани за убийство към бившата му приятелка. През юни 2025 г. той беше обявен за общодържавно издирване след сигнал за побой над 31-годишния Павел Павлов. Във видеообръщение Михайлов отрече да е извършил престъпления и обяви, че ще се предаде скоро. По-късно за това призова и баща му - прокурор Бисер Михайлов.

На 27 март служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев заяви, че се предполага, че прокурорският син, заедно с още две лица, използвайки бухалки и автомобил, с маски, отиват до село Люлин, в близост до Перник. Там нападат с бухалки служител на ГДБОП, който преди това е бил полицай в "Криминална полиция" в Перник.