Катя Ивкова: Ще обвържем заплащането в здравеопазването с резултатите

19/07/2026, 21:21

Кадър bTV

Най-голямата грешка, допусната в здравната система през последните години, е свързана с липсата на обвързване на заплащането с постигнатите резултати. Това каза в предаването „Защо“ здравният министър Катя Ивкова.

По думите ѝ заплащането за дейност, която всъщност води до влошени здравни показатели, се оказва недостатъчен стимул.

„Все пак работим и живеем в условията на пазарна икономика. Нормално е заплащането да е свързано с постигнатите резултати. Това може би е изглеждало като труден процес, когато е стартирана реформата, но мисля, че вече натрупахме достатъчно години работа в условията на пазарна икономика, така че това ще бъде направено“, посочи Ивкова.

„Не обявих война на лекарите, а показах прозрачност“

„Не обявих война на лекарите, когато разкрих големите заплати на директорите на здравни заведения, които на практика са пред фалит и с огромни дългове. Така показах прозрачност, защото в здравната система всичко се разбира и не е редно да се шушука“, смята здравният министър.

Тя обясни, че директорите няма да продължат да получават толкова високи заплати. „Има законов механизъм, по който да се обвърже заплащането на изпълнителните директори и членовете на съветите на директорите с постигнатите резултати на ниво лечебно заведение“.

„Министерството е изготвило анализи и разчети как това да се случи прозрачно и съобразно Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Това ще се случи най-вероятно от по-следващата седмица“, посочи Ивкова.

Здравният министър сподели, че резултатите в медицината ще се разчитат спрямо финансовите показатели като рентабилността, показателя за привличане на млади лекари и този за задлъжнялост.

„За да може един изпълнителен директор да получава висока заплата, това означава лечебното заведение да няма прекомерно високи дългове, да може да ги обслужва, да не се налага да взима допълнителни средства и да изпълнява инвестиционната си политика така, както е предложена пред съвета на директорите“, посочи Ивкова.

Според нея някои директори биха могли да подадат оставките си, но когато възнаграждението се определя прозрачно, би трябвало това да бъде прието. „Няма как, например, директорът на болницата в Ямбол да получава заплата, която изобщо не съответства на постигнатите финансови резултати“.

Ивкова сподели, че е поискала от изпълнителния директор на Националната детска болница писмено да ѝ се предостави информация защо дружеството е изразходвало над 2 милиона лева. „Националната детска болница е приоритет на правителството и ще преодолеем и този правен абсурд“, заяви тя.

„През последните години е имало пълно безхаберие спрямо изграждането ѝ. По време на последното служебно правителство, което приключи през юни 2023 година, беше изготвен подробен устройствен план и беше подготвен теренът. След това единственото, което се е случило за 3 години, е да бъдат разрушени старите сгради“, коментира здравният министър.

По думите ѝ амбицията е тази детска болница да не бъде просто една сграда, а да бъде център за предоставяне на висококачествени медицински услуги за децата.

Според Ивкова може да има лобита срещу централизираното купуване на лекарства

„Ако погледнем реакциите, след като беше анонсирано предложението на „Прогресивна България“ за изменение на закона за обществените поръчки, което цели разходна ефективност при закупуването на лекарствени продукти и апаратура - нещо, което ще доведе за първи път до постигане на една цена за един и същи продукт в здравната система, наистина може да заключим, че има лобита в здравеопазването ни“, каза Ивкова.
Едно лекарство – една цена за цялата държава

Тя сподели, че централизираното закупуване на такива доставки не е само неин приоритет, а е приоритет на правителството. „Така че ние сме твърдо решени да приложим тази система, за да може всеки един от нас да знае всеки евроцент, който е заделил за здравни осигуровки, къде реално отива. Дигиталните условия и възможности наистина могат да доведат до прозрачност, отчетност и прогнозируемост“, смята тя.

„Преди около 3 седмици направих пресконференция с фокус върху управлението на лечебните заведения за болнична помощ. Базирах се на доклади от звеното за вътрешен одит. Една от аномалиите беше именно закупуването на лекарства в болниците на различни цени“, посочи Ивкова.

Тя сподели, че е подала сигнал до съответните органи. „Именно затова е предвидено централизираното закупуване, за да може едно и също лекарство да бъде закупувано на една и съща цена в цялата държава. Тогава ще се постигне икономия от мащаба, но също така и разходна ефективност и прозрачност“.

„Експерименти на гърба на хората не се правят“, каза Ивкова относно позицията на Българския лекарски съюз. „Това са решения, които се взимат именно в полза на пациентите. В полза на всички нас“.

„Няма как да се пропусне възможността да се въведат централизирани търгове. Представете си, когато се прави централизиран търг на ниво цяла държава, каква икономия може да се постигне от мащаба, и когато се правят търгове в 341 болници. Тогава обемът за всяка болница е много по-малък, отколкото при търг на национално ниво“, посочи здравният министър.

Относно критиката на члена на Надзорния съвет на НЗОК и бивш служебен министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, че НЗОК трябва да прави търгове за лекарства, Ивкова посочи, че не вижда защо той е извадил този аргумент. „След като Министерството на здравеопазването и сега, според Закона за обществените поръчки, е централен орган за покупки в здравеопазването, това е едно устойчиво решение“, посочи тя.

„Законодателните промени бяха внесени миналия четвъртък, така че трябва да преминат през парламентарната процедура, за да бъдат приети. Не смятам, че ще има отказ. Това е стъпка напред, а не стъпка назад“, коментира Ивкова.

„Не знам защо се получава тази аномалия“, каза Ивкова относно думите на Мария Ванкова, че през октомври миналата година Министерството на здравеопазването е провело централизиран търг за онколекарствата, но част от резултатите не са били добри. Цените, които са постигнати за част от тези лекарства, са били в пъти по-високи от цените преди търга.

„При всички положения, щом има толкова възражения срещу това централизирано възлагане, значи може би има лобита. Но това няма да ни попречи да въведем централизираното договаряне за всички лечебни заведения“, обясни Ивкова.

Според нея не може, след като трябва да има равнопоставеност в единния пазар на Европейския съюз, само лечебните заведения, които са държавни или общински, да провеждат търгове.

„Не мога да говоря в проценти, но със сигурност спестяването, след като търговете ще се правят на ниво цяла държава, ще бъде много по-голямо, отколкото ако всяко отделно лечебно заведение провежда такъв търг“, посочи тя.

Ивкова съобщи, че средствата, които са предвидени в бюджета на НЗОК, са около 3,3 милиарда евро. „Това е огромен ресурс, който, естествено, трябва да бъде разходван съобразно закона. Ето така ще спрем течовете“.

Националната здравна карта става дигитална система

„Време е за актуализация на Националната здравна карта и още повече - за нейната дигитализация. За да може това да не е една моментна снимка, която след 4 години евентуално да се промени, а да бъде една динамична система, която да предоставя информация в реално време за реалните потребности на населението на областно и общинско ниво“, каза тя.

По думите ѝ това е свързано с болничните легла. „Да, те са много, но важна е тяхната структура - по време на COVID-19 имахме недостиг на легла. А тази преценка и преоценка трябва да минава през актуализацията на Националната здравна карта. Но тя не може да бъде само една таблица. Тя трябва да бъде дигитална система, която да позволява проследяване в реално време, защото има и текучество“.

Защо са вложени над 70 млн. лева в Ямболската болница, но новата сграда още не работи?

„Дали болницата в Ямбол реално се нуждае от 4,4 милиона лева за довършването на новата си сграда, ще разбера от доклада, който очаквам от ДНСК“, каза Ивкова. В болницата в града стана ясно, че медиците носят на ръце пациентите между различните отделения, а в същото време вече половин век се строи нова болница, в която са вложени над 70 милиона лева.

„Разбрах, че аз съм първият министър, който е поискал да бъде направена такава проверка в болницата в Ямбол. Аз отидох на място и видях едно изградено лечебно заведение, което има нужда от някои довършителни работи. Също така трябва отново да бъде ремонтирана една изгоряла част от Спешното отделение, вследствие на пожар“, каза Ивкова.

Здравният министър сподели, че е възложила на изпълнителния директор да ѝ представи линеен график, в който е описано как е планирал и съгласувал различните дейности, така че до края на годината лечебното заведение да може да се премести в хубавата сграда. „Там вече са вложени дори повече от 70 милиона лева“.

Ще се търси отговорност от директорите за липсата на кадри

„Аз лично ще търся отговорност от изпълнителните директори на болниците, които са към Министерството на здравеопазването, по отношение на кадровите въпроси. Тяхната отговорност е да осигуряват кадрите в лечебното заведение. И не да действат реактивно, а изпреварващо“, посочи тя.

По думите ѝ кадровата политика трябва да бъде планирана така, че да се осигури непрекъсваемост на предоставянето на медицински услуги за населението. „И ще търся отговорност от всеки изпълнителен директор на лечебно заведение с над 50% държавно участие“, каза министърът.

„Наясно съм, че има отлив на кадри. Но съм наясно и с това, че един добър мениджър може да привлича кадри.Много от тези лечебни заведения имат и дъщерни дружества, които са центрове за извънболнична медицинска помощ. Защо не говорим за извънболничната медицинска помощ? Защо не се поставя фокус върху нея?“, попита тя.

„Ние като правителство сме заложили това като един от приоритетите си - профилактика, промоция на здравето и превенция. Всички ще могат да усетят този ефект още от 2027 година, защото това ще бъде първото правителство, което реално ще приведе в действие едни глобални цели, приети още през 2015 година“, каза Ивкова.

Младите лекари с подкрепа от министъра, чакат новите договори за заплащане

Тя сподели, че младите лекари имат нейната подкрепа и това много добре го знаят. „Вече стартирах преговорите в рамките на отрасъл „Здравеопазване“ за постигането на колективен трудов договор. След приемането на Закона за бюджета на НЗОК за 2026 година стартират преговорите по Националния рамков договор (НРД)“.

„Не случайно проведох срещи с абсолютно всички съсловни организации, защото по време на тези срещи винаги съм поставяла въпроса за справедливото заплащане на труда на лекарите. Те ще го получат, след като се сключат Колективният трудов договор, и НРД“, обясни Ивкова.

Здравният министър заяви, „е активно ще участва в процесите, но предимно като медиатор. „Ще продължа да провеждам срещи със съсловните организации, защото съм обещала и съм поела ангажимент към младите лекари“, допълни тя.