НЕШКА РОБЕВА: СТИГА НАДПРИКАЗВАНЕ! ИСКАМЕ ЛИ ДА ИМА БЪЛГАРИЯ ИЛИ НЕ?!

16/04/2013, 10:27

Интервю на Виолета Гурнакова
Фото: Румен Сарандев

Нешка Робева представи най-новия си продукт „Не се гаси туй, що не гасне“ във Варна. Тя бе тук, за да подкрепи предизборната кампания на БСП в морската столица. Посланията си към публиката за равен старт и социални условия в страната тя изрази заедно с местното и националното ръководство на левицата.

- Подкрепихте БСП в навечерието на изборите със спектакъла „Не се гаси туй, що не гасне“. Какво беше Вашето послание лично към варненци?

- За мен паметни остават енергията и силата на варненската публика - още когато аз самата съм играла като гимнастичка тук. Неслучайно варненци тръгнаха с тези протести. Години наред имахме шампиони, които тръгнаха от Варна, за да стигнем до настоящия момент, когато нацията е разделена. Онова успешно време беше сатанизирано така, че да се затрие индустрията, за да може партии да поставят за своя цел реиндустриализацията. Сега пътувам и виждам сиви, запустели овощни градини, порутени сгради в кооперации, които даваха храна на народа ни. Дойдох да подкрепя БСП, защото усещам, че сега се тръгва към промяна. За никого не е тайна, че съм силно лявоориентиран човек, въпреки че навремето бях аполитична. Категорично не мога да се съглася, че в този кратък човешки живот едни ще търсят как да крият милиарди, а други ще имат храна по един път на ден, и то ако я открият в кофата за боклук, която преди това няколко пъти е била преровена. Няма нищо лошо по-можещият и знаещият да има повече, но нека да направим днес нещо добро за хората.

Знам какво следва, когато една самозабравила се кралица каже „Като няма хляб, да ядат пасти“ - това й коства главата. А когато някой каже, че пенсионерите подяждат младите, че нямат право на живот, че тежат на всички?! Та това са нашите бащи и майки – да, аз съм за социална държава и политика! Смятам, че всяко дете трябва да има равен старт в живота. Не съм против богатите, но съм против липсата на всякаква сетивност към социалния живот. Тъжното е, че това безумно разделение продължава да се задълбочава, а ние трябва да обединяваме хората. Не оправдавам нито самоубийството, нито самозапалването.

- Откъде трябва да започне промяната?

- Най-напред трябва да върнем възпитанието. Защото имаше време, когато обяснявахме, че училището не е за да възпитава, а за да образова. Сега вече нямаме нито възпитание, нито образование. Държавата е призвана да възпитава самите граждани. Ние трябва да бъдем възпитани така, че ще бъдем щастливи, ще живеем добре, ако и съседът до нас е добре. Да спрем с тази извратена ганьовщина, с която се хвалим и тя е като мото на нашия живот: „Я не сакам да съм добре, но Вуте да е зле“. Горе-долу това е нашата философия. Да се гледаме един друг с омраза и ако някой не е успял, да казваме, че е мързелив. А може би този човек има някакво заболяване, може би той няма тази енергия, може би се нуждае от условия.

- Как да се пребори страхът за хляба, който поставя хората в редица зависимости и ги лишава от свободната изява на вродените им качества, подтиква ги да работят нещо, което дори не е за тях?

- Този страх наистина ни сковава, той е вечният страх на непросветения и неориентирания човек. Той ще продължи, докато хората до такава степен се отчаят, че запеят отново „На крак, о парии презрени“. Докато не осъзнаят, че робът няма какво да губи, освен собствените си окови. Леля Ванга каза, че така ще стане. Тя имаше две послания: „Алчността ще унищожи човечеството“ и „Социализъм ще има. Още веднъж няма да успее, но след това ще успее“. Китай и Виетнам минаха културната революция, когато са се хранели с корите на дърветата, Виетнам беше унищожен от бомби, а сега хвърчат напред при едно по-различно управление, и то с морал.

- Наистина ли е нужен нов морал?

- Категорично не съм съгласна с всякакви послания, че искаме нов морал в политиката – или няма морал, или има морал. Или има „не кради, не лъжи, не убивай“, или „кради, лъжи, убивай“ и „целта оправдава средствата“.

- Толкова отруден и смачкан народ може ли да стигне до изкуството, или целта е да има разделение между човека и неговата душа, която се храни чрез културните продукти? Един изплашен за хляба си човек ще се сети ли да отиде на концерт или спектакъл?

- Има нещо, което се премълчава, на хората се поднася информация, удобна само за някои политици. Уго Чавес, лека му пръст, искаше да повдига нивото чрез изкуство и култура. Той събираше безпризорните деца и ги ориентираше в различните области на изкуството. Един от най-силните младежки оркестри е точно на Венецуела. В нашите цигански гета е по-добре оттам, но държавата им реши, че чрез образование, спорт и култура ще присъедини тези хора. Във Франция човешки същества спят на решетките на тротоара, откъдето излиза топлина. Нали точно тази Европа много искаше да ни присъедини, за да ни пробута боклуците, отровите си и една псевдокултура. Така за едни ще бъде достъпно скъпото удоволствие изкуство, а други ще гният в мръсотия. Без култура и образование няма свобода. Говорят, че преди у нас не е имало свобода, а сега има. Каква е тя - сега си свободен да се самозапалиш, да избиеш семейството си, да се обесиш? Разберете, че нацията е болна, но тя не е генетично болна, тя е докарана до това състояние.

Новият ни спектакъл „Не се гаси туй, що не гасне“ е с послания на нашите големи мъже, които са дали живота си за българското– Ботев, Левски, Вазов, полковник Дрангов. Те звучат невероятно актуално в момента. В едни избори те ще водят към размисъл.

- Кое е най-подходящото правителство за българите според Вас?

- Ние се нуждаем от правителство на широка основа - специалисти, технократи, хора, които разбират, обвързани или не с политически партии, само да не казват на черното бяло. Да се обърнат към всички със съзнанието, че времето е тежко и трябва да обединим усилия. Казват, че председатели на партии трябва да поемат отговорност. За 23 години разруха кой политик или депутат пое отговорност, кой е в затвора, поне един? Докараха народа до пълна неграмотност и сега се гаврят с него, като си упражняват красноречието един срещу друг. Няма време за надприказване – трябва да застанем на масата и да кажем искаме ли да има България, или не искаме.

Визия - Аз съм за социална държава, другото е да се рови по кофите

Болка - Докараха хората до болестта на самоубийството и самозапалването

Вяра - Нека децата имат равен старт и да докажат сами докъде искат да стигнат

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!