"Ню Йорк таймс": България е необикновен пример за упадък на демократичните стандарти

20/07/2020, 12:22

Снимка "Булфото"

Изтекли в медиите снимки на премиера. Нахлуване на полицията в президентството. Бизнес магнат, установил контрол върху обществен плаж. Надвиснал вот на недоверие срещу правителството. И най-големите улични протести от седем години. България е обхваната от политическа криза, най-голямата от 2013 г., когато започнаха демонстрациите срещу корупцията, довели година по-късно до падането на тогавашното лявоцентристко правителство. Сега демонстрантите искат оставката на дошлото на власт след него дясно правителство, срещу което отправят сходни обвинения - корупция, намеса в съдебната власт и раболепие пред богати бизнесмени, пише БТА.

България, която е най-бедната страна членка на Европейския съюз и е разположена на югоизточната граница на блока на 27-те, е както поле в борба за влияние между Запада и Русия, така и пример за упадъка на демократичните стандарти в някои части на европейския континент, отбелязват авторите на статията Боряна Джамбазова и Патрик Кингсли.

В същото време обаче тя е специфичен и необикновен случай.

В Унгария и Полша, двете европейски страни, в които има най-явен упадък на демокрацията, управляващата партия ръководи подронването на демократичния процес.

В България това се извършва от широк спектър от действащи лица във и извън правителството, включително малка група богати бизнесмени, се казва в материала.

Сегашните вълнения бяха провокирани от разкритието, че обществен плаж е бил заграден за частно ползване от виден бизнесмен с голямо влияние. За мнозина това засили страховете, че българската държава се намира под чуждо влияние, което накара десетки хиляди хора да излязат на демонстрации в градове из цялата страна, пише "Ню Йорк таймс".

"На хората тотално им писна от сговора между мафията и държавата. Виждаме го навсякъде", казва Нели Трифонова, 27-годишна собственичка на магазин, взела участие в протеста миналия понеделник.

В статията на "Ню Йорк таймс" са цитирани и мненията на български експерти като Весела Чернева, Даниел Смилов и Димитър Бечев.