Станислав Стоянов на 50: Бих искал да видя Черно море шампион

10/09/2026, 09:15

Снимки, ПФК Черно море, личен архив

Легендата на Черно море Станислав Стоянов празнува днес своя 50-годишен юбилей. Защитавал мъжки и със страст свещената емблема на клуба в 12 поредни сезона на „Тича“, той се превърна в символ на отдаденост и вярност към „моряците“ и заслужи признанието на публиката на тима.

Станислав изигра общо 269 официални мача, бе ключов играч в бронзовия отбор през 2009 година и капитан на Черно море в най-големия му мач в Европа срещу Щутгарт в Германия.

В момента Стоянов е в Париж, където ще посрещне личния си празник със своето семейство. Той обаче намери време и за читателите на Nostrabet.com, и се върна към едни от най-приятните си моменти на терена.

– Г-н Стоянов, как започнахте да играете футбол?

– Като всяко малко дете и аз ритах в махалата, а във втори клас отидох на стадиона и станах чест от детския отбор на Вихър Вълчи дол. В шести клас преминах в младшата възраст на Добруджа и първият ми треньор там бе Николай Дяков.

– Как преминахте в ЦСКА?

– Цветан Илчев, Бог да го прости, водеше националите до 15 години. Той бе наясно с качествата ми и ме препоръча на Спас Джевизов, който водеше юношите на „армейците“. Играх първо за младшата, а после със старшата станахме шампиони на България. Когато обаче завърших училище, реших да се върна в Добрич.

– Не Ви ли дадоха шанс да се наложите в ЦСКА?

– По това време млад играч от школата на клуба много трудно можеше да влезе при мъжете. Мисля, че единствен го направи Методи Деянов.

– Какво помните от дебюта си за добричкия клуб?

– Първо заиграх в дубъла на Добруджа, но след като Кольо Марков ме видя в няколко мача, ме взе в мъжете. За първи път попаднаха в състава при гостуването на Берое и успях дори да вкарам втория гол, с който победихме с 2:0 в Стара Загора. Впоследствие за Добруджа изиграх 100 мача в елита преди да премина в Черно море.

– Защо през лятото на 1999-а напуснахте Добруджа и отидохте в Черно море, който тогава бе в Б група?

– Бях привлечен от амбициозния проект на Черно море, който стягаше силен отбор, за да се завърне в групата на майсторите след пауза от 6 години. За трансфера ми помогна Иво Димов, който ме свърза със силния човек в клуба Христо Асенов. Треньор на Черно море беше Ради Здравков, а в спортно-техническия щаб бяха легендите Божил Колев и Иван Василев, Мир на праха му, и Марин Парушев. Още същия сезон изпълнихме целта и се завърнахме в елита, а след това играх 11 сезона поред за Черно море в А група.

– Най-хубавите Ви спомени от „Тича“?

– Когато спечелихме бронзовите медали, както и мачовете в Европа със Сампдория, Айндховен и Щутгарт.

– В реванша с „швабите“ водите с 2:0 до 83-тата минута, но допускате изравняване и се разминавате с уникалния шанс да влезете в групите на УЕФА, сега Лига Европа. Какво не Ви достигна?

– Можехме да вкараме и трети гол, с който да решим всичко, но не успяхме. Накрая не ни достигнаха опит, рутина и спокойствие. Но и досега, близо 18 години по-късно, като се сетя за тази драма, тръпки ме побиват.

– Най-ценните Ви победи?

– Тази с 2:1 над Спартак на техния стадион, с която прекъснахме серията от около 17 години без успех в дербито на Варна. Впоследствие ги победихме още няколко пъти, а у дома постигнахме историческото 5:0 в Биткaтa за Варна. Веднъж пък надделяхме срещу ЦСКА с 3:0 в нашия дом. Аз вкарах един от головете и го посветих на съпругата си. Няма да забравя и двете победи над Левски за Купата на „Тича“. Първата беше с 3:2 след продължения и впоследствие стигнахме до финала, а през декември 2009-а ги разгромихме с 4:1.

– Треньорите, на които сте задължен?

– Никола Спасов, Нека душата му почива в мир. Изключителен човек и специалист. Илиан Илиев – с него играхме заедно в последната му година на терена, а после ми стана треньор. С Ясен Петров пък стигнахме два пъти до финала за Купата на България, от Божил Колев също взех много, както и от Велислав Вуцов, с който постигнахме класиката над ЦСКА на „Тича“. Да не пропусна и Сашо Станков. С него развалихме прокобата, надвиснала над Черно море във варненското дерби. Разбира се и Ради Здравков, под чието ръководство имахме паметен сезон във втория ешелон и Черно море посрещна новия век в А група.

– Какво е за Вас Черно море?

– Черно море ми даде всичко. Черно море промени живота ми и за мен е привилегия, че играх за този велик клуб. Радвам се, че решението ми да дойда във Варна се оказа правилно. Защото този град и Черно море ми предоставиха възможност да направя кариера и да създам много приятелства и контакти. Във Варна срещнах и жената на живота си, с която на по-късен етап създадохме едно прекрасно и сплотено семейство, което винаги е моята опора.

– А какво бихте казали за феновете на „моряците“?

– Те са най-вярната публика. Винаги съм имал специална връзка с тях и те винаги са ме подкрепяли. След 26 години отново срещам привърженици, които помня от първия си ден в клуба, и те и досега показват същото уважение към мен. Това ме прави щастлив, че и аз съм играл за Черно море и съм му дал нещо.

– Вашият тост на юбилея?

– Здраве за моето семейство, за жена ми Звезделина и сина ни Ноа, за нашите близки и приятели и за всички черноморци и българи. Бих се радвал, ако имам късмета да продължа да виждам как рожби на Черно море влизат редовно в представителния тим, както през последните години, и се превръщат в ключови играчи. Пожелавам си също един ден да видя Черно море шампион с много „моряци“ в състава и да гледам негови победи в България и Европа на реновирания градски стадион във Варна.