Крум Зарков: Промените, от които има нужда България, не са персонални, а са генерални

03/09/2020, 18:51

снимка Булфото

Когато се избира нов министър на правосъдието в ситуация, в която има масови протести с основно искане - справедливост, това трябва да е обект на особено внимание.
Когато това е вторият министър на правосъдието, който си отива в един кабинет, това трябва да е достатъчно заключение за неговия провал в областта. Когато не се казва нито с дума fj представящите новото предложение защо си е тръгнал предишният министър, това може да говори за няколко неща. Първо, защото ги е срам от резултата от работата на този мандат. Или второ - защото причините не са за изричане. Много е важно защо един министър си тръгва, да знаем какво ще се изисква от следващия. Много е важно дали си тръгва, защото не може да пише във фейсбук, или защото не може да пише конституция, коментира Крум Зарков, цитиран от cross.bg.

Много е важно да знаем дали си тръгва, защото медийното му поведение му вреди, или си тръгва, защото законотворчеството му потроши правната ни система. Много е важно да можем да се върнем назад и да погледнем какво се случи в последните три години и половина. Още когато се избираше този кабинет ни направи впечатление - вицепремиерът, отговарящ за съдебната реформа, ще бъде външният ни министър. Признайте, това не е много логична комбинация: вицепремиер, външен министър по вътрешна съдебна реформа. Освен ако не предположим, че ще правим съдебна реформа за пред чужденците. Само че и на тези чужденци не можахме да им обясним. Въпреки политическата ни близост с предишния председател на Европейската комисия и неговото доста "фриволно" обещание, че всичко ще е наред до края на неговия мандат, мандатът му приключи, мониторингът на България остана, формално той е още в сила и въпреки няколкократното повтаряне, че той е отпаднал, истината е, че не е. Но дори и да отпадне мониторингът, няма да отпаднат дълбоките причини, които карат хората да вярват и да знаят, че в България в правосъдната система нещата не се развиват добре. А една държава, в която правосъдната система не е добре, нищо не може да бъде добре.
Какво се случи през последните години? Мога да изреждам до края на удълженото ни заседание различни малки и големи проблеми, които разтърсваха правосъдното министерство. От срива на Агенцията по вписвания, през неясните реформи, през обещанията, които постоянно се дават и не са изпълнявани, през начина, по който бяха третирани както законодателната дирекция, така и важни дирекции като тези, които представляват страната ни пред съда в Страсбург, и какво ли още не.
Никой министър, било той и най-великият, не може да проведе реформи като тази в правосъдието, която се налага в България. Ако няма правителство, което - първо, да знае какво иска да се случи там, второ, да има волята да го изпълни, и трето, да се отърси от страха, че нещо лошо може да му се случи. Който и да изберете днес за министър, неговият провал е предварително заложен. Защото разглеждаме точка за персонални промени в Министерски съвет, а истината е, че промените, от които има нужда България, не са персонални, а са генерални. Те изискват хора, които знаят какво трябва да се направи и имат доблестта първо да го обяснят, а после да го свършат. Вие, уважаеми дами и господа, не сте тези хора.