Експерт: Свръхпечалбата е абсолютно емоционално понятие, то няма икономическа основа

09/11/2026, 19:27

Кадър Нова нюз

„Данък „свръхпечалба“, така както е разписан в приетите от Министерски съвет данъчни закони, може да доведе до конфискационни ефекти за част от компаниите, които ще бъдат подложени на него. Някои от тях ще трябва да понесат много висока ефективна допълнителна тежест, а други да платят над 100% от печалбите си. Това е конфискация.“

Това заяви в предаването „Ревизия“ по Нова нюз дипломираният експерт-счетоводител Пламен Донев. Той коментира представения проектобюджет и приетите от МС данъчни закони. Фокусът му е върху т.нар. данък свръхпечалба, защото чак сега успяваме да видим всички детайли по него.

„Първо няма свръхпечалба. Това е абсолютно емоционално понятие, то няма икономическа основа. В пазарната икономика входът е отворен, дори да има прекалени печалби, тогава идват други играчи и нещата се нормализират.“

Има ли данък свръхпечалба в други държави?

„Има в практиката, но те са т.нар. лесни данъци, върху лесните печалби и са свързани като събития, свързани с войни и големите печалби. Но облагане на цели сектори, защото концентрират свръхпечалби - това няма икономическа обосновка. А освен това технически е проблемно.“

Каква ще бъде реалната, ефективна данъчна тежест, която компаниите в този сектор ще понесат?

„Зависи от конкретните данни на фирмата, но ето няколко репера, ако ръстът на икономиката е такъв, какъвто се предвижда. Това означава референтен ръст за пет години 58%. Това означава ръст на ефективния данък 8%, а тях добавяме към 15%, защото голяма част от тези компании плащат данък по правилото за т.нар. глобален корпоративен данък, става ефективната ставка 23%. Но правителството твърди, че тези компании събират свръхпечалба, следователно можем да допуснем, че техните печалби ще са не 58% повече, а 100%. Това прави допълнителна данъчна тежест от 13 процента, които прибавени към тези 15%, прави ефективен корпоративен данък 28%. Което е със сигурност повече, отколкото е в развитите страни. Категорично за тези сектори България се превръща в една от страните в ЕС с най-високи корпоративни данъчни ставки“, уточни експертът.

И тук идва големият проблем, според изчисленията на Донев:

„Тази данъчна тежест от 28% усреднена е добрата новина, може да е по-лошо. Ако фирмата е нова, ефективното облагане ще бъде 33%, защото няма референтен период. Тоест взимаме 33 и ги добавяме към 15%. Но проблемът е друг - има т.нар. контролни индикатори, които са съотношението на нетната печалба спрямо приходите или рентабилност на приходите. Държавата ще използва този индикатор като инструмент, с който ще задължи фирмите да плащат най-високия индикатор за последните три години - където е най-висок от 2025 година, 2026 година или 2027 година. Което означава, че част от тези фирми може да плащат данък свръхпечалба върху номинален размер на печалба, която те въобще не са реализирали. Представете си следното: рентабилност на печалбата от 6%. Тя пада на 3%, което е два пъти по-ниско. Реалната данъчна тежест ще бъде реални 33% отгоре. Но ако падне от 6 на 2%, тогава става 66% допълнителната тежест. Ако се окаже 6 пъти по-ниска рентабилността, данъчната тежест идва над 100%. Това по същество е конфискация - плащаш данък по-висок от парите, които си изкарал“, подчерта експерт-счетоводителят.

Още по-притеснително, ако Донев е прав, е, че може да се окаже, че съществуват ситуации, при която фирма реализирала загуба за 2027 година, ще плати данък „Свръхпечалба“:

„И още нещо: фирмите, които излязат на загуба през 2027 година, което си е вероятен сценарий при влошаващата се обстановка, те също ще платят данък „свръхпечалба“. Законът е написан така - ако през 2027 си на печалба, но през 2025 година си бил на печалба, взима се високото число и се плаща върху него. Това е чиста конфискация“, заяви експертът.

Бюджет: първи прочит

Появи се - проектът на Бюджет за 2027 година, най-лелеяният документ в последната година се появи. И днес говорим за него, ще говорим всъщност още много седмици за него, защото той тепърва ще става част от ежедневието ни.

Като начало - има добри неща, приветстваме например желанието да се консолидира, тоест да се свива дефицитът. Да, недостатъчно, да, неособено амбициозно, да, доста бавно, но има такава посока и това е важно. Очевидно правителството опитва да измисли някакъв баланс, през който хем да не докосва социалните разходи, дори ги разширява, хем да намалява горницата от разходи, които покриваме през дълг. Браво!

Ще ви кажем обаче, какво направи впечатление на нас, една тема, която като че остана под радара. Не е дългът, не е дори дефицитът, не е дори този абсурден данък свръхпечалба, това дървено желязо на икономическата наука, макар че ще ги коментираме тук - след малко. Нашият проблем е, че този Бюджет има много ясна философска основа, която може да се превърне в политическа доктрина - централизацията.

Държавата има намерение да засилва своята роля и да издърпа живителните сили на икономиката към своя център, в ръцете на шепа министри и регулатори. Защо? Защото в проекта на бюджета общините ще получат повече номинални средства, но по-малко свобода как да ги харчат. Трансферите към общините растат с 234 млн. евро. Ръстът обаче идва от парите за делегирани дейности, тоест от заплатите в училищата, детските градини и социалните услуги. Тези пари минават през кмета, но не той решава за какво отиват. Средствата, които кметовете разпределят сами, практически са замразени.

Изравнителната субсидия само гарантира, че никоя община няма да получи по-малко от 2026 г. Нито един данък няма да отиде към общините, освен собствените им. Министерство на финансите получава още един лост за контрол - новият чл. 93 дава на финансовото министерство роля да координира бюджетите на общините, чиято процедура за финансово оздравяване вече е изтекла.

Наблюдението продължава и след края на оздравяването. Контролът се разширява, а не се свива. Общините ще кандидатстват за инвестиции, но ще се решава от министерството. Проектът предполага, че повече неща ще се решават от същото министерство, а не от правила. Не знам дали това е добре, решението за одобрението е в гражданите. Ние просто намираме посоката.