АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ И ЖИВКО ПЕТРОВ СМЕСВАТ КЛАСИКА И ДЖАЗ ВЪВ ВАРНА

07/05/2013, 17:35

Билетите за проекта Jazz + Classic = 4 hands на 10 май в Градската художествена галерия са на привършване, организаторите пускат 30 допълнителни места

На 10 май в елегантната атмосфера на Художествената галерия във Варна топ имената на българския джаз Ангел Заберски - син и Живко Петров ще срещнат в общ проект класика и джаз. Концертът е част от програмата на юбилейното десето издание на Европейския музикален фестивал Варна 2013.

Двама пианисти с класическо образование, но с призната джаз посветеност, Ангел Заберски - син и Живко Петров са сред най-активно работещите артисти на българската джаз сцена. Всеки от тях има впечатляващи постижения в самостоятелното си развитие – и като изпълнители, и като композитори.

Ангел Заберски създава свой бенд - „Ангел Заберски биг бенд бразз асоциация”, в който се изявява като композитор, аранжор и диригент. Най-новият продукт на бенда е албумът „Hight Voltage”.

Живко Петров също прави своя формация с участието на басиста Веселин Веселинов - Еко и Димитър Семов, ударни - трио „JP3”, което пък залага на камерното звучене. Техният последен албум е със заглавие „It’s a Dream”.

Предизвикателството на двата рояла изкушава и двамата музиканти и преди няколко години те се събират в общ проект. Идеята се ражда на едно издание на „Аполония” и включва микс от класика и джаз. Ангел Заберски прави аранжиментите на своите обичани класически автори - Рахманинов, Моцарт, Дебюси. Живко Петров добавя свои предложения, и проектът заживява на различни сцени, като с всяка година се обогатява и развива. За двамата пианисти срещата на двата рояла в зоната между класика и джаз е възможност да покажат, че музиката не признава условности и граници.

„Приятно съм изненадан от факта, че в България има все повече добри музиканти, които са информирани и запознати с материята на джаз изкуството” – признава пианистът Живко Петров, според когото джазът е всичко, което един музикант може да даде на сцената, за да докосне истински сърцата на хората.

А Ангел Заберски споделя дни преди събитието: „Разбрах, че билетите за концерта ни на 10 май в Градската галерия вече са на привършване и организаторите ще пуснат допълнителни места. Това много ме радва и ме навежда на мисълта, че Варна е една истинска културна столица. Защото във вашия град има общност от ценители с изградено отношение към фестивалното изкуство и те идват на събития от ранга на Европейския музикален фестивал като на празник.”

Заедно с двамата пианисти на сцената ще излязат контрабасистът Борис Таслев и Димитър Семов - ударни инструменти.

Концертът ще започне с интерпретация на произведения от Моцарт, в програмата са включени и джаз вариации по теми от творби на Рахманинов, Григ, Дебюси, Петко Стайнов.

Билетите за концерта на 10 май са на цена от 15 лв. и се продават на касата на Варненската опера и на тел. 052 390 801. В деня на концерта последните билети ще могат да се купят на място в Градската художествена галерия непосредствено преди събитието.

Ангел Заберски (вляво)

ВЪВ ВАРНА ИМА ОБЩНОСТ ОТ ЦЕНИТЕЛИ С ОТНОШЕНИЕ КЪМ ФЕСТИВАЛНОТО ИЗКУСТВО

Как ще се срещнат класиката и джазът във вашия проект, който ще представите на Европейския музикален фестивал във Варна?

Лично за мен е голямо предизвикателство и удоволствие да свиря на такъв голям форум, какъвто е Европейският музикален фестивал, който вече е с 10-годишна традиция. Дългогодишна е и традицията на проекта, с който идваме заедно с Живко Петров. Това е проект, който съществува от доста години, но за съжаление е малко експлоатиран, защото у нас повечето от концертните зали не разполагат с два рояла. Това е колкото сериозно, толкова и комично.

Този проект за първи път го реализирахме на фестивала „Аполония”. Решихме да има класика и джаз, като по-малко се набляга на класическата музика. И двамата сме минали през сериозната школовка на класическото образование, но всеки един след това е поел по своя път - популярната, забавна музика и най-вече джаза. Вземаме теми от популярни класически произведения и ги преработваме, като ги вкарваме в т. нар. 32-тактова музикална триделна форма. Аз поддържам мнението, че джазът и забавната музика произхождат от сериозната класическа музика. Например произведения, написани от Рахманинов, Моцарт, Григ, Верди, Петко Стайнов, Дебюси имат ярко изразена мелодия и тя подлежи на рехармонизация и всичко става много красиво. В никакъв случай не се впускаме да свирим сериозна класическа музика, защото отдавна не поддържаме такъв репертоар, даже смятам, че би било смешно да правим такова нещо. Чисто визуално такъв проект изглежда красиво, защото публиката освен да слуша, може и да наблюдава какво се случва между двата инструмента. Примери има много по света, но смятам, че този в България е единствен и уникален по рода си. В нашия проект Христо Йоцов е свирил ударни инструменти през годините, Димитър Шанов е свирил на контрабас. В момента ще представим проекта с Димитър Семов - ударни инструменти и Борис Таслев - контрабас. На 30 април в деня на джаза свирихме две от пиесите в Българското национално радио и това, което направихме, беше прието страхотно от публиката, която беше в първо студио на БНР.

Какво ви предстои сега, къде е мястото на Варна сред вашите проекти?

Щастлив съм, че има доста неща в професионален аспект около мен. Имах страхотни два концерта с моето джазово трио и с един американски тромпетист Рекс Ричардсън. Направихме два концерта по покана на Джаз ФМ. Концертите бяха в Пловдив и в София - зала „България”. Съвсем наскоро записах диск с трио, отдавна не бях правил такъв проект с мой авторски композиции за пиано бар с барабани в джазово трио. Миналата година излезе и дискът ми с моя авторска музика – „Биг Бенд Бразз Асоциация”, на който съм ръководител. Написах доста музика напоследък, с което се гордея. В края на краищата съм композитор, това съм учил и това искам да правя, но гледам да поддържам и пианото, и писането на музика паралелно. През лятото ми предстои този голям форум във Варна. Септември имам две ходения до Русия с Васко Петров и триото, като ще свирим на три фестивала.

Какво се случва в джаз сферата в България?

Радвам се, че най-накрая тази година и в България отбелязахме деня на джаза 30 април - ден, наложен от Хърби Хенкок - едно голямо световно име в музиката, не само в джаза. Разбира се, това е по-елитарна музика, не е комерсиална, но въпреки това има публика. А това, което чух вчера от моите колеги и приятели, е, че правят все по-хубави и достъпни неща за слушателското ухо. Джазът си има своите достойнства и качества. Човек има какво да научи и върху какво да се замисли. Джазът остава едно добро настроение у този, когото го слуша. Ние сме заляти от комерс и той трябва да има своето място, но не бива да се прекалява, защото така културата ни остава малко на заден план и поевтиняване, а не трябва. Ние трябва да се борим да бъдем културна нация. Ще навляза в тема, която ми е малко болна, но сме залети от простотия и простащина.

Разбрах, че билетите за концерта ни в Градската галерия на Варна на 10 май вече са на привършване и организаторите ще пуснат допълнителни места. Това много ме радва и ме навежда на мисълта, че Варна е една истинска културна столица. Защото във вашия град има общност от ценители с изградено отношение към фестивалното изкуство и тя идва на събития от ранга на Европейския музикален фестивал като на празник.

Живко Петров

ДЖАЗЪТ Е СВОБОДА НА ДУХА

Какъв е замисълът на вашия проект Jazz + Classic = 4 hands?

Това е един проект, който създадохме с Ангел Заберски преди 10 години по идея на Маргарита Димитрова от фондация „Аполония”. Това е обща идея, която включва музика от класиката и от джаза, която ни е вълнувала през годините. С Ангел преди всичко сме приятели от дълги години, свързва ни джазът - с много проекти, в които участваме. Приятелството си личи и във формацията, в която създадохме този проект. В началото бяхме с Христо Йоцов и с Димитър Шанов, това беше първата формация на тази идея. След това Димитър Семов влезе в проекта понеже проф. Йоцов беше зает с други ангажименти. Сега сме с Борис Таслев, който свири на контрабас и е един от младите надеждни контрабасисти, който обикновено свири с Ангел Заберски в различни проекти. Създадохме нов прочит на класически произведения, вълнували ни през годините като Григ, Рахманинов, Петко Стайнов, Дебюси, Бах,Моцарт, всичко което сме учили. Ние ги обработваме като джазови стандарти и резултатът е доста интересен и зрелищен както за нас, така и за публиката.

С какво ще започнете концерта си във Варна?

Ще започнем с Моцарт. Това е разработка на Ангел, след това минаваме през Рахманинов, Григ, Дебюси. Свирим и джазови изпълнения между класическите произведения. С Ангел доста се забавляваме на сцената.

Бихте ли ни изброили някои от джаз произведенията, които ще изпълните?

Свирим доста от стандартите като известния „Караван”, но като цяло свирим, каквото решим. В репертоара имаме доста стандарти. Ще свирим и пиеси на Дизи Гилеспи.

С какво чувство идвате във Варна?

Аз имам добри спомени от варненската публика. Те са страхотни, с топли сърца, реагират на всичко положително и сме готови да направим един добър спектакъл и шоу. Да покажем, че всъщност джазът не е толкова сложна музика за разбиране, а е доста емоционална. Джазът е свобода на духа, на идеите, ние ги организираме добре и ще се получи един страхотен спектакъл. Варненската публика ще бъде добре заредена от нашия концерт.

Къде се намира Варна между вашите пътувания по сцените?

С Йълдъз Ибрахимова бяхме на турне в Канада, заедно с Христо Йоцов и Веселин Веселинов, с когото свирим в моето трио. Заедно сме в нашия проект “JP3”, с който миналата година направихме концерт във Варна в същата зала, в която ще свирим и с Ангел. Предстоят ни пътувания в Турция. След това с “JP3” ще пътуваме на различни места из Европа. Предстоят и няколко големи проекта с Белослава и с Камелия Тодорова.

Накъде върви съвременният джаз и поп в България?

Аз съм приятно изненадан от факта, че в България има все повече добри музиканти, които са информирани и запознати с материята на джаз изкуството. Надявам се да има повече сцени и хората да приемат нашето изкуство, защото то е вечно. Джазът е такъв вид изкуство, което никой не може да ти даде - то е импровизация, то е всичко, което един музикант може да даде на сцената. Чрез джаза най-добре може да достигнеш до сърцата на публиката.

Със съдействието на PR агенция НИРА Комюникейшънс

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!