Депутатите решиха: СЕМ ще контролира сайтовете с видео

27/11/2020, 09:45

Снимка: Булфото

Всички сайтове, които имат аудиовизуално съдържание ще бъдат под контрола на държавата и ще може да бъдат глобявани.

Това на практика засяга почти всеки собственик на сайт в България, а вероятно и потребителите, които качват видеа в Ютуб и Фейсбук.

Имат 2 месеца да се регистрират в СЕМ.

Депутатите разшириха правомощията на Съвета за електронни медии, оглавяван от Бетина Жотева.

Единодушно с гласовете на 88 народни представители бяха прети измененията в Закона за радиото и телевизията на първо четене. Според тях Съветът за електронни медии вече ще контролира сайтовете с аудио-визуално съдържание, което може да бъде намерено чрез търсачка, тъй като това по същество е видео по заявка (video on demand). Причината е, че новият закон обхваща не само видеоплатформите за споделяне, но и видеото по заявка, както и аудиовизуалните търговски съобщения в сайтовете. Писаният текст в тях обаче остава извън медийния закон и няма да бъде регулиран, информира "24 часа".

Законовите разпоредби, по които СЕМ контролира електронната среда, ще важат и за сайтовете с видеосъдържание. Затова те също ще трябва да се съобразяват какво да е съдържанието на рекламата, както доставчиците на медийни услуги. Така например са забранени рекламите на цигари, като промените включват вече и електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене.

Текстовете в закона изискват и ефективно намаляване на търговските съобщения, които предлагат на децата "храни и напитки, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен".

За видеоплатформите вече ще важат и етичните правила за рекламата, като при нарушение СЕМ ще може да им налага финансови глоби. Също така медиите ще трябва да се придържат към етични кодекси за саморегулация, като в закона е включен етичният кодекс, написан от фондация “Национален съвет за журналистическа етика”.

Друга промяна гласи, че журналистите ще могат да крият източниците си и от съда. Досега действащият закон изискваше източниците на информация да бъдат разкривани пред съда, което доведе до обвинения към България от европейските институции, че така се застрашава свободата на словото.

БНТ и БНР няма да получат увеличение на ефирното време за реклама - то остава по 15 мин на ден за БНТ и по 6 мин на час за БНР.

Същевременно СЕМ ще е длъжен да показва и собствениците на електронни медии, като осигурява в регистрите си връзка към информацията за "структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари".

Видеоплатформите ще трябва да се регистрират в СЕМ до 2 месеца след окончателното приемане на закона от парламента и влизането му в сила.

Изменията на Закона за радиото и телевизията на практика въвеждат в него изискванията на европейската аудио-визуална директива, приета през 2018 г. Тя трябваше да стане част от законодателството на всяка държава член на ЕС до септември 2020 г. Забавянето на България, както и на още 22 страни от ЕС и Великобритания, бе причина преди дни Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу тези държави. Еврокомисията поиска отговор от всички тях до 2 месеца, уточняват от изданието.