На тази дата в историята: . На пазара излиза Pong – първата видео игра, която всички обичат

29/11/2020, 00:06

снимка:

Chris Rand, Уикипедия

В сравнение с днешните игри тя изглежда направо нелепо, но за времето си е била любима на мнозина. Ето как се е създала:

29 ноември 1972 г. На пазара излиза Pong – първата видео игра, която успява да завладее целия свят.

От днешна гледна точка тя изглежда примитивно. Такава обаче е била целта и на човека, седящ зад нея – основателя на Atari Нолан Бушнел. След като играе на електронен тенис на маса на едно от търговските изложения по онова време, той решава, че светът се нуждае от игра, която е толкова лесна за усвояване, че можеш да започнеш да се забавляваш с нея още на мига. Без да ти се налага да четеш каквито и да било инструкции. Крайният резултат е съвършена и зарибяваща простота.

„Трябваше да измисля игра, която хората вече знаят как да играят. Нещо толкова просто, че можеш да го играеш дори и пиян в местния бар“, казва Бушнел години по-късно.

Всъщност Pong е създадена по дизайна на инженера в Atari Алън Алкърн (по поръчка на Бушнел). И наистина – това е било игра, която и пияните са можели да играят. Първата аркадна машина Pong, работеща с монети, е била инсталирана в кръчмата Andy Capp в Сънивейл, Калифорния (именно в този район се е помещавал и офисът на Atari). Pong се превръща в хит за отрицателен период от време.

Четири месеца по-късно и 10 000 Pong машини, продадени в цялата страна, Magnavox Odyssey – авторите на играта, от която Бушнел се вдъхновява – завежда дело срещу Atari. Постига се извънсъдебно споразумение. По това време обаче Pong вече осъществява прехода от аркадна машина в конзола за домашни условия и на външен вид се различава изключително много от оригинала.

Бушнел се споразумява със Sears, които изпълняват ролята на ексклузивен продавач на Pong и коледният сезон през 1975 г. се оказва изключително доходоносен. Настъпва ерата на домашния видео гейиминг.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1760 г. — Град Детройт е предаден от Франция във британско владение.
•    1780 г. — След смъртта на императрица Мария Тереза на престола на Свещената Римска империя застава нейният син Йозеф II.
•    1787 г. — С едикт на крал Луи XVI във Франция са гарантирани правата за вероизповедание на протестантите в страната.
•    1830 г. — В Полша избухва въстание срещу руското управление, известно като Ноемврийското въстание.
•    1877 г. — Американският изобретател Томас Едисън представя фонографа — предшественика на грамофона.
•    1899 г. — Основан е каталунският футболен клуб ФК Барселона.
•    1916 г. — Първата световна война: Доминиканската република е окупирана от войски на САЩ, като окупацията на страната продължава до 1924 г.
•    1922 г. — Хауърд Картър отваря гробницата на фараон Тутанкамон за публика.
•    1927 г. — Александър Алехин, руски и френски шахматист, става IV световен шампион по шахмат.
•    1929 г. — Американският пилот адмирал Ричард Бърд извършва първия полет със самолет над Южния полюс.
•    1939 г. — В СССР е издаден указ на насилствено налагане на съветско гражданство за полското малцинство, живеещо на територията на СССР.
•    1945 г. — Създадена е Федеративна социалистическа република Югославия.
•    1947 г. — По искане на ООН територията на Палестина е разделена на 2 части — еврейска и арабска, които по-късно стават отделни държави — Израел и Палестина.
•    1962 г. — Между Франция и Великобритания е подписан договор за съвместно проектиране и производство на самолета Конкорд.
•    1975 г. — Американските бизнесмени Бил Гейтс и Пол Алън създават фирмата Майкрософт.
•    1981 г. — Актрисата Натали Ууд се удавя по време на инцидент в Калифорния.
•    1977 г. — АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България.
•    1990 г. — Андрей Луканов е принуден да подаде оставката на правителството под давление на протестите и стачките, организирани от КТ Подкрепа.
•    1990 г. — Съветът за сигурност на ООН дава съгласието си за използването на военни средства за освобождаване на Кувейт от Иракска окупация.
•    1993 г. — По американския телевизионен канал Кинг Ти Ви е излъчена най-кратката телевизионна реклама от 4 кадъра и продължителност 0,133 секунди.
•    1998 г. — Литекс Ловеч побеждава ЦСКА София с рекорден резултат 8:0. Ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.

Родени

•    1797 г. — Гаетано Доницети, италиански композитор
•    1802 г. — Вилхелм Хауф, немски поет и новелист
•    1803 г. — Кристиан Доплер, австрийски математик и физик
•    1825 г. — Жан Шарко, френски невролог и професор по анатомична патология
•    1832 г. — Луиза Мей Олкът, американска писателка
•    1835 г. — Цъси, императрица на Китай
•    1839 г. — Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург
•    1849 г. — Джон Флеминг, английски физик
•    1856 г. — Георгий Плеханов, руски революционер, теоретик на марксизма
•    1856 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик
•    1874 г. — Егаш Мониш, португалски неврохирург, Нобелов лауреат през 1949 г.
•    1898 г. — Клайв Стейпълс Луис, британски писател, философ и теолог
•    1918 г. — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник
•    1925 г. — Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор
•    1932 г. — Жак Ширак, президент на Франция
•    1933 г. — Джон Мейол, британски композитор, пионер в рок-музиката
•    1939 г. — Веджди Гьонюл, турски политик
•    1939 г. — Сандро Салвадоре, италиански футболист
•    1943 г. — Семра Сар, турска киноактриса
•    1947 г. — Мирза Хазар, азербайджански писател
•    1948 г. — Мария Стоянова, български народен представител
•    1952 г. — Джеф Фейхи, американски актьор
•    1953 г. — Алекс Грей, американски художник
•    1957 г. — Кичка Бодурова, българска естрадна певица
•    1958 г. — Лев Псахис, руски шахматист и гросмайстор
•    1962 г. — Андрю Маккарти, американски актьор
•    1971 г. — Стойко Вълчев, автомобилен състезател
•    1972 г. — Диего Рамос, аржентински актьор
•    1976 г. — Анна Фарис, американска актриса
•    1980 г. — Джанина Гаванкар, американска актриса

Починали

•    1268 г. — Папа Климент IV
•    1314 г. — Филип IV, Крал на Франция
•    1378 г. — Карл IV, император на Свещената Римска империя
•    1632 г. — Фридрих V, курфюрст на Пфалц
•    1643 г. — Клаудио Монтеверди, италиански композитор
•    1759 г. — Николас Бернули, швейцарски математик
•    1780 г. — Мария Тереза, императрица на Свещената Римска империя
•    1858 г. — Константин Фотинов, български просветен деец
•    1916 г. — Войн Попович, сръбски военен и революционер
•    1922 г. — Илия Кушев, български офицер и революционер
•    1924 г. — Джакомо Пучини, италиански композитор
•    1939 г. — Филип Шайдеман, немски политик, канцлер на Ваймарската република
•    1952 г. — Свен Хедин, шведски изследовател
•    1957 г. — Никола Алексиев, български писател
•    1971 г. — Васил Захариев, български график и изкуствовед
•    1972 г. — Г. М. Димитров, български политик
•    1975 г. — Андон Митов, български лекар
•    1975 г. — Греъм Хил, британски автомобилен състезател
•    1979 г. — Хърбърт Маркс, американски комик
•    1981 г. — Натали Ууд, американска актриса
•    1983 г. — Любомир Киселички, български актьор
•    1986 г. — Кари Грант, американски актьор
•    2001 г. — Джордж Харисън, британски музикант (Бийтълс)
•    2010 г. — Андрей Баташов, български актьор

Празници

•    ООН — Международен ден за солидарност с палестинския народ
•    Югославия — Ден на републиката (1945 г., бивш празник)
•    Вануату — Ден на единението