СПЕШНО! ТЪРСЯТ СЕ 357 ЛЕВА ЗА ЖИВОТОСПАСЯВАЩА ОПЕРАЦИЯ НА ТАТКО С ДВЕ ДЕЦА

08/05/2013, 14:40

Юлия Георгиева

Между живота и смъртта се лашка 58-годишният Георги Савов, който е баща на 6-годишно момиченце и 14-годишно момче.

Мъжът, който с децата и съпругата си живее под наем в част от вила в кв. „Виница“, в момента е настанен в УМБАЛ „Св. Марина“ с инфаркт. Трябва да му се постави байпас на сърцето. За съжаление, Георги не е здравно осигурен, тъй като никой не го взима на постоянна работа и човекът работи срещу дребни пари на парче по строежите. Ето защо най-евтиният вариант е, вместо да плаща операцията и болничните грижи, да си плати здравните осигуровки, които са в размер на 357 лева. Документите са подготвени от лекуващия му лекар в болницата и връчени на близките. Самият Георги е под лекарско наблюдение, тъй като никой от лечебното заведение не рискува да изпише пациента, който е в животозастрашаващо състояние. Това разказа със сълзи на очи тъщата на Савов – Анка Колева.

Всъщност жената дошла във Варна от Сливен, където живее, по съвсем друг повод. Собственикът на вилата, в която дъщеря й живее със семейството си, продал имота и те имат срок до края на месеца да се изнесат. „Дъщеря ми ме повика да се грижа за децата, докато тя обикаля да търси ново жилище“, обяснява Колева. Задачата не е лека, тъй като се търси наем до 100 лева или срещу наглеждане на имот. Ето защо жените обикалят кв. „Виница“ и вилните зони наоколо. „Не могат да си позволят стандартен наем, защото нямат постоянен доход. Тя е безработна. Затова са съгласни да живеят където намерят, независимо колко е отдалечено от града“, обяснява Колева.

На 1 май Георги отишъл на работа. Бил извикан на стоеж за няколко дни да помага. Вечерта, когато се върнал, се чувствал зле. „Дадохме му обезболяващи. Помислихме, че е настинал, тъй като наскоро пак не беше добре“, разказва тъщата. След два-три дни обаче жената забелязала, че Георги с единия крак накуцва. До вечерта състоянието му рязко се влошило. Повикали линейка. Георги бил настанен в УМБАЛ „Св. Марина“ по спешност. Прекарал празниците в болницата. Лекуващият лекар обяснил на семейството, че не може да изпише Георги, независимо, че не е здравно осигурен, защото прибере ли се у дома, може да стане най-лошото. Проверка показала, че ако му бъдат внесени 357 лева, здравните му права ще бъдат възстановени и операцията ще бъде направена, а животът му спасен.

„Преди 2 г. зет ми направи мозъчен инсулт. Тогава той беше здравно осигурен. Възстанови се и отново почна да работи. Но парите не стигат. Надникът му е малък, договор няма. От известно време работи на парче където намери, за седмица – 10 дни го взимат и когато свърши работата, го освобождават. Те тези пари едва стигат за прехраната. Никой не го взима на постоянна работа, защото просто няма работа“, плаче Колева. Не смее да каже на глас най-големия си страх, но между сълзите се отронва: „Как децата ще останат без баща заради едни 357 лева!?“

Веднага след разговора с лекаря вчера (7 май) тъщата и съпругата тръгнали да обикалят роднини, съседи, колеги, приятели да молят за помощ. „Аз съм онкоболна, с оперирано око, с второ за операция и със 127 лева пенсия. Просто няма откъде да ги извадя тези пари, иначе нямаше да се моля хората. Имам син инвалид, който също не работи и живее от малка пенсия. Имам две дъщери – едната безработна, а мъжа й със заболяване. Всички в семейството са безработни. Обаждахме се на познати, колеги и след цялото молене и обикаляне събрахме едва 50-60 лева“, разказва отчаяната женица.

Внукът й също място не може да си намери. Макар и само на 14 години, младежът разбира тежестта на ситуацията и не спира да пише докъдето се сети – медии, институции, да моли за живота на татко си. „Една думичка не е казал, че вчера го изпратихме на училище гладен и без една стотинка“, проплаква Колева. Нямали пари да му дадат за закуска. Имали всичко на всичко 2 лева, с които дъщеря й трябвало да отиде до болницата, за да се срещне с лекаря на съпруга си.

Отчаянието на двете жени ги тласка дори към ходове, които предварително е ясно, че са обречени. „Дъщеря ми ходи да се моли за банков заем, но й отказаха, защото няма трудов договор. Тя чакаше да си намери нова квартира, за да може после веднага да почне сезонна работа, която си е намерила. Сега аз ще опитам, но не знам някой ще ми даде ли тези 357 лева при моята пенсия от 127 лева?!“, чуди се жената. Тъй като преди две години е работила при един дядо в Гърция, за когото се е грижила, срам – не срам, позвънила на семейството му да ги моли за помощ. Разчита на добрите впечатления, с които са се разделили навремето. „Поисках 50 евро, но дали ще ги ми ги дадат, не знам“, посочва жената.

На излизане, се оглежда. Не знае накъде да тръгне. Не знае кого още да пита за помощ. Не знае внучетата й ще останат ли сираци. А междувременно предизборната кампания се вихри с пълна сила и се сипят луди пари за агитация. Междувременно – докато един човек умира, а децата му гладуват. Защото той е болен и днес няма кой да изкара 15 лева надник за храна.

Телефон за връзка с Анка Колева: 0892 352 010

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!