Спартак извърши подвиг

23/05/2026, 10:19

Снимка Булфото

Оцеляването на Спартак Варна в групата на майсторите е абсолютно заслужено и дори е равносилно на футболен подвиг. Защото, връщайки се малко назад във времето задачата пред новото ръководство в началото на юли миналата година изглеждаше непосилна. Основно заради кошмарното наследство, оставено от бившите началници, припомня Nostrabet.com.

Картинката хич не бе розова, след като дни преди старта на сезона Спартак нямаше отбор. Спартак нямаше и треньор, а в касата липсваха пари. Клубът бе задушен също от колосални задължения и съществуваше реална опасност да прекрати съществуването си. Всичко това даде основания на футболни капацитети и скептици да отпишат „соколите“ и да ги обявят за първия сигурен изпадащ.

Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров. Защото Спартак имаше късмет да случи на свестни шефове. Израснали на стадиона и знаейки от собствен опит какво означава да воюваш за каузата на този клуб с богата история и успешни традиции.

Спартак случи и на треньор. Случи и на играчи с морал, чест и несломим дух. И, след като започна търпеливо и постепенно да си подрежда къщичката, нещата взеха да се получават така, както на всички в клуба им се искаше.

Футболистите и техният наставник пък отказваха да се предадат, дори и в най-сложните моменти. Отказаха да го направят и в последните два кръга, когато вече не зависеха от себе си. Накрая си свършиха работата и потвърдиха, че щом правиш всичко по правилния начин във футбола, много често той ти се отплаща.

Емоциите още бушуват, но в този миг е редно да се каже само едно – огромни комплименти и благодарност към всички, които работеха за Спартак през сезон 2025/2026. Затова че не позволиха на Спартак да изчезне от футболната карта. Затова че запазиха елитния му статут в един от най-тежите сезони на клуба в историята му. Затова че запалиха за играта още невръстни „соколи“.

На първо място трябва да се отчете перфектната работа на ръководителите, най-вече в лицето на шефа Алекс Илиев. Благодарение на него, на дясната му ръка Мартен Демирев и съмишлениците им скоро Спартак ще погаси и последните си основни дългове, и ще бъде чист и изряден клуб.

Страхотна работа и на Гьоко Хаджиевски. Специалистът си заложи името, което е изграждал през целия си живот, като дойде от 688 километра, за да помогне на меко казано закъсалия Спартак. Гьоко бе отдаден на „соколите“ през цялото време. Работи с хъс, вземаше верни решения и смело налагаше млади играчи. А те не го подведоха и изпълниха крайната цел единствено със спортно-технически средства.

Спартак имаше и лидери във всички линии. В защита Ангел Грънчов, Деян Лозев, Матео Петрашило, а през пролетта също Димо Кръстев и Борис Иванов. В средата на терена се открояваха откритията Цветослав Маринов и Дамян Йорданов, които стигнаха и до младежкия национален отбор, и Жота Лопес през втория полусезон.

Напред изпъкваха звездата Шанде, голмайстора Георг Стояновски и Цветелин Чунчуков, който вкара важни голове в последните срещи. Да не пропусна и силното представяне през есенния полусезон на Максим Ковальов, Бернардо Коуто и Даниел Иванов. Както и добрите изяви на привлечения на пожар вратар Педро Рибейро след първия пролетен кръг.

Всички те и останалите се стремяха да дават максимума от себе си, да се борят и да не спират да вярват, че ще спасят Спартак. Всички те помогнаха, кой повече, кой по-малко на отбора да постигне равенства като гост срещу пет от първите шест в класирането. Както и да побеждава или да спечели нужните точки в сблъсъците с преки конкуренти и други опоненти, за да остане над чертата след последния кръг.

Накрая, но не на последно място – Шапки долу и пред невероятните фенове на Спартак. За отделените лични средства от семейния бюджет в кампаниите за спасяването на клуба. За страстта и традиционната безрезервна подкрепа към „соколите“ на всеки стадион.

Ако се налага обаче да обобщя, Спартак успя, тъй като ръководство, треньори, играчи и привърженици бяха заедно. Те бяха едно цяло и за мен е вън от съмнение, че ще продължат единни и уверени по този път. За да може Спартак Варна да се справя с тежките удари, които съдбата му поднася, и да пребъде.