Кирил Аспарухов: Точка си слага човек, когато сам реши, други не могат да правят това вместо него (II част)

04/01/2021, 11:47

Редактор: Виолета Николаева

Снимки Личен архив

Преди няколко дни, в навечерието на Нова година, публикувахме интервю с варненския журналист и артист Кирил Аспарухов. Ето продължението, което ви обещахме:

Кирил Аспарухов: на 72 години, роден под знака на Скорпиона, пенсионер.

Той не е само журналист, не е само водещ, не само танцьор, не само шоумен. Той прави всичко и то от сърце. С вроден талант да обиграе всяка една ситуация в - живота и на сцената.

"ТОЧКА СИ СЛАГА ЧОВЕК, КОГАТО САМ РЕШИ, А НЕ ДРУГ ДА ПРАВИ ТОВА ВМЕСТО НЕГО", казва той в специално новогодишно интервю за "Петел".

Роден в перлата на Юга – Петрич – градът на кестените, на поетите, на пророчицата Ванга, Кирил Аспарухов завършва гимназията в родния си град, а в Строителния институт - София / ВИСИ/ - специалността „Геодезия, фотограметрия и картография”. Работил е на автомагистрала „Хемус” и „Аспарухов мост”, проектант в ПО „Химпроект”, бил е гл. специалист направление „Култура” в Община Девня, управител на Културно-информационния център към НЧ „Братя Миладинови” – Петрич, рекламен директор на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна, водещ в радио Варна, а 18 години е едно от телевизионните лица на телевизия МСАТ и „Черно море”.

Издал е 21 книги с поезия и интервюта. Автор на много от шоупрограмите в морската столица. Носител е на поредица от значими отличия между които Награда Варна, Лентата на Кмета, Златна маска, Оперен Феникс, а тази година получи и „Златен век – сребърен печат на Симеон Велики” за приноса си в националната култура.
Кирил Аспарухов – едно от знаковите лица на Варна. Творецът, който умее да оставя следа.

В навечерието на новата 2021 година, на празнично кафе той сподели с "Петел" натрупани радости и болки, спомени и надежди. А аз ги споделям с Вас.

-   Кои са най-ярките Ви спомени от журналистиката и артистичната дейност?
-   От артистичната най-голямото признание имам от Хачо Бояджиев, който призна че имам най-стойностната програма по Черноморието с латиноамерикански танци и вариететната певица Нина Иванова, аз танцувах и поднасях любовна лирика и вицове. Публиката беше от гости по Черноморието, чужденци, но те всичко разбираха и ни аплодираха. Като журналист много са ми върховете, но се гордея с това, че съм единствения, който интервюира „Суингър Сингърс“. Те гостуваха на Варненско лято. Тогава интервюирах Жулиет Греко - Жужуб, въпреки бодигардовете. Така се случи с Людмила Гурченко, която заведох в Девня. Над всичките ми интервюта откроявам това със Силви Вартан – френската звезда с български корени. Заплаших, че ще има бомба в зала Конгресна, ако не ми гарантират интервю с нея. И на другия ден само аз я интервюирах… Неповторими бяха срещите -интервюта с Патрик Дюпон, директор на Гранд опера Париж, с Владимир Василиев, единственият носител на Гран при от Балетния конкурс на Варна, със световните балетните звезди Наталия Безсмертнова, Ерик Вю Ан, Лойпа Араухо, Максимилиано Гера… Единствен във Варна интервюирах белгиеца Оскар Бентън, американския цигулар Руджиеро Ричи…А с българските звезди са още повече – Васил Михайлов, Тодор Колев, Тони Димитрова, Асен Блатечки, Калин Врачански, Виктор Калев, Герасим Георгиев-Геро, Захари Бахаров, Гинка Станчева, Емилия Радева… Много са. Истинско „море” от интервюта.

-   Кое е първото, което искате да питате своите събеседници?

-   Нямам такова нещо. В момента импровизирам. Научих се от Кеворк Кеворкян - моят учител , да гледам в очите и да слушам. От Невена Коканова съм разбрал, че не трябва да питам три неща – кой каква вяра изповядва, кой какви пари получава и кой какво прави под чаршафите. Ако го предразположиш, той сам ще си каже и майчиното мляко. Трябва да бъдеш добронамерен и ако умееш да направиш така нареченото въведение, в което и събеседника да почувства гъделичкането,твоята добронамереност, той се отприщва. А това май го владея явно добре. Дори от сън да ме събудят и да не знам кой е пред мен, аз няма да бъда неподготвен. Ако си добронамерен, ще намериш отправна точка. Всеки има болка, всеки има радост, възходи и падения. Всеки е уязвен, но всеки е човечен и иска да направи нещо, всеки мечтае.

-   В чуждестранните ви приключения фигурира и Америка. Споделете впечатленията си!

-   Ако не бях ходил 4 пъти в Америка по 3 месеца, може би нямаше да бъда още по-широко скроен, още по-позитивен. Но аз отивах там да се забавлявам, да видя приятели от шоубизнеса..Така минах през 12-те най-големи града на САЩ. В Щатите за пръв път гледах баскетбол, хокей, американски футбол, 8 програми на „Цирк дьо Солей“. Влязох в „Метрополитен“, изгледах Риголето, в Атланта гледах „Травиата“. Бил съм на толкова много неща, които не съм допуснал, че може и да ми се случат.А за тези приключения зад Океана дори не съм си мечтал.

-   Какво научихте от американците?

-   По-скоро научих от българите, които живеят в Америка това, че за да получават пари,те работят, но в края на седмицата получават възнаграждението си. И не ги лъжат. После идват и пилеят парите в България.И там няма срамна работа. Лошото за мен е, че винаги правя паралел – там и тук.И не натежават плюсовете за тук. Но там работят. Постигат така наречената „мечта“. А българската мечта?..

-   Има ли по нещо, което запомняте от всеки един събеседник?

-   Има, разбира се. Детайли, фрази, усмивка, паузи…Научих се в последните ми журналистически години да провокирам на финала и голямо изпитание беше, когато правих интервюта с народни поговорки – за пръв път в историята на България. Първата „жертва“ ми беше Йорданка Кузманова. Всеки път, като идва във Варна, аз правех интервю.На поредното й гостуване тя отказа, всичко ми била казала, за всичко съм я питал…Това не съм те питал, не се давам. Кое?. Кратка пауза в мен и…изригнах - Крушата не пада по-далеч от дървото, ти къде падна? Отговори ми: Исках да падна в двора на комшиите, но не успях...Не питай старило, а патило, ти кого питаш? Нито съм патило, нито старило, но никой не ме пита.... Всяка жаба да си знае гьола, кой е твоят гьол?... И така дойдоха страхотни поредици.
Накрая, когато вече имах телевизионния формат „На брега“ и „Минути за култура“, ги питах: кой е твоят бряг? В преносен и в буквален смисъл – семейство, приятелство, работа. А вашият въпрос към мен? – и това ги питах.
От всичките тези поредици има следи, знаци по пътя, както обичаше да се изразява големия журналист Атанас Свиленов. И тези интервюта за мене са повече от богатство. А когато с благодарност те настигат и зрителите?...

-   Кое от всичките тези занимания Ви допада най-много?
-   Когато танцувах спортни танци, това беше всеки понеделник, сряда и петък. Другите вечери танцувах в ресторати, в дискотеки, в клубове… Всяка събота бях на басейн. Всяка неделя играех баскетбол. Всичко това беше един темпоритъм, докато бях работник на магистрала „Хемус“ и в Девня. Като станах журналист, без да съм завършил журналистика, не съм пропускал кино, театър концерт.Въпросът е да намериш време за всичко, за да не пропуснеш мигът, да бъдеш част от емоцията, от празника, да почувства душата ти потребност от всичко това.И аз ги редувах – жадно и нетърпеливо.

-   Как се вписва семейството в тази програма?

-   Вписва се, те са неизбежни. Дъщеря ми не тръгна по моя път, беше приета журналистика, а завърши Икономическия. После стана стюардеса, но пък за сметка на това е от най-емоционалните танцьорка на Бейли денс, което много ме радва. Много е артистична, усмихва се великолепно. Съпругата ми – необходимото равновесие и озаптяване на увлечения и изхвърляния. Вече – пенсионерка като мене. Бивш ж.п кадър.

-   От къде извира творчеството Ви?
-   Все още съм извор и знам как се става река. Един творец не може да обясни от къде идва това вдъхновение, но преобладава болката, чувството на разочарование, че някой те е предал, че някой ти извива ръцете, злоупотребил е, а това е всеки ден. Е, на някои се поддавам да бъда употребен. Отстъпвам, но знам и как да атакувам. И всичко това е…извор на вдъхновение.

-   Като направите едно претегляне не кантара, кои са повече – хубавите или лошите спомени?
-   Ако не съм добронамерен, ще натежат лошите неща, но като гледам хубавите неща, които ми се случват и искам да ми се случат, натежава доброто.

-   Кое е любимото Ви стихотворение?
-   Стиховете за майка ми.

- И още веднъж за нашите читатели НОВОГОДИШНОТО ВИ ПОСЛАНИЕ?
- Да бъдем в графата на живите и необходимите. Да ни се случват още неповторими и живителни мигове под Слънцето и Луната. Да не се разделяме с мечтите. И с детството. И да има на кой с усмивка да кажеш и „Добър ден” и „Обичам те!”