Премиерът на Норвегия: Ако Путин наистина иска мир, войната изобщо нямаше да започне

09/11/2026, 11:17

Кадър Torbjørn Kjosvold/SMK, Уикипедия

Норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре и без това не е сред любимците на Доналд Тръмп. Американският президент обвинява правителството му, че не му е присъдило Нобеловата награда за мир и наскоро определи Норвегия като "скапана държава", пише "Политико".

Сега Стьоре поставя под съмнение оптимистичната прогноза на американския президент, че едно "голямо и прекрасно" мирно споразумение за прекратяване на продължаващата вече почти пет години пълномащабна руска война срещу Украйна е на път да бъде подписано.

В интервю преди подновяването на преговорите в Абу Даби, Стьоре направи трезва оценка на нагласите на руския лидер Владимир Путин и на шансовете за скорошно прекратяване на огъня.

На фона на плановете на Белия дом за цялостно преустройство на установения ред в сферата на сигурността в Европа Стьоре отправи категорично предупреждение: отбраната на континента не бива да се превръща в разменна монета в преговорите за прекратяване на войната в Украйна.

"Бих бил предпазлив", заяви той на въпрос какво очаква да произлезе от поредния кръг преговори, който ще се проведе в Обединените арабски емирства. "Абу Даби е междинна стъпка и един от резултатите от нея би трябвало да бъде последваща среща в сравнително кратък срок".

Според Стьоре дневният ред на срещата в Абу Даби потенциално може да включва обсъждане на прекратяване на огъня в Черно море, което да позволи безопасното транспортиране на зърно, примирие по отношение на енергийната инфраструктура, замразяване на фронтовата линия и други "мерки за изграждане на доверие", като например размяна на военнопленници. По думите му вече се работи и по въпроса за гаранциите за сигурност, които да предотвратят повторно нападение от страна на Путин, цитира Нюз.бг.

Преговорните екипи на Москва и Киев трябва да се срещнат с представители на САЩ в Абу Даби на 10 и 11 ноември. Това ще бъде първата тристранна среща между страните от февруари насам. Тя се провежда след месец на засилена дипломатическа активност и все по-нетърпеливи настоявания от страна на Тръмп за постигане на споразумение.

Тримата са "обменили мнения относно разрешаването на украинската криза"

През този период норвежкият премиер неведнъж се оказва в центъра на събитията. Заедно със своя близък приятел и регионален съюзник - президента на Финландия Александър Стуб - миналия месец Стьоре се опита да спаси буксуващия мирен процес, като организира среща в Осло между специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и украинския президент Володимир Зеленски.

Това помогна на Украйна и САЩ отново да постигнат съгласие и подготви почвата за разговорите в Абу Даби. Само ден след срещата в Осло обаче Уиткоф вече беше в Санкт Петербург, където лично похвали Путин, наричайки го "хуманист" - изявление, което предизвика възмущение сред много от европейските съюзници на Украйна.

Стьоре заяви, че е твърде дипломатичен, за да разкрие как се е почувствал от тези думи. Все пак добави: "Това не би било част от моя речник".

Предвид ключовата роля на Уиткоф в преговорите, както и скорошното изявление на самия Тръмп, че Русия се е държала "прилично" в Украйна, може ли Стьоре да има доверие на тези хора като гаранти за справедлив мирен процес за Украйна? Трябва ли Европа да им се довери?

Въпреки дипломатическия си такт и опита си като външен министър 66-годишният норвежки премиер не дава категоричен отговор "да".

"Вярвам, че САЩ търсят начин да сложат край на тази война", отбеляза той.

На 27 октомври Стьоре и Стуб решиха да поемат инициативата в свои ръце. Вместо да чакат САЩ да договорят с Путин споразумение с огромни последици за Европа, двамата вдигнаха телефона и се обадиха директно в Кремъл.

Това беше рядък опит за установяване на контакт с Путин от страна на лидери, подкрепящи Украйна. От началото на руската инвазия през 2022 г. Европа до голяма степен е прекъснала контактите си с руския президент.

90-минутният разговор изненада и разтревожи някои от съседните на скандинавските страни, като Дания и Латвия. Те смятат, че Европа трябва да продължи да изолира Русия като агресор.

Стьоре отхвърли тази позиция и защити решението на двамата лидери да отворят директен канал за комуникация с Кремъл.

"Нека си го кажем. Той не е изолиран", заяви норвежкият премиер. "Единственият глас, който достига до Москва, идва от Вашингтон".

По думите му Норвегия и Финландия поддържат добри отношения с американските преговарящи, но войната се води в Европа.

"Да живеем месец за месец с мисълта, че тази война ще приключи, без Европа да разговаря с Москва, според мен е илюзия. Вярваме, че до Путин трябва да достигат и европейски гласове, които да му обясняват защо и как подкрепяме Украйна".

След като е разговарял с Путин, как Стьоре би описал душевното му състояние? Изглеждал ли е руският президент рационален по време на разговора?

"Бих го определил като професионален. Бих го определил като рационален", отговори той. "Това беше разговор, в който се съгласихме с определени принципи - нямаше да се прекъсваме и щяхме да се придържаме към предварително заявените позиции. Неговите аргументи бяха изложени съвсем ясно".

В някои публикации се появиха твърдения, че по време на разговора Путин е изнесъл лекция на двамата скандинавски лидери за славянската история, използвайки я като оправдание за войната. Норвежкият премиер обаче иска да коригира това впечатление: "Трябва просто да кажа, че аз присъствах на разговора. Той не направи такова нещо".

Вярва ли Стьоре, че Путин иска мир?

"Е, ако беше искал мир, тази война изобщо нямаше да започне. Ако беше искал мир през тези пет години, когато вижда, че страната му върви назад, че съседните държави стават членки на НАТО, че негови сънародници загиват и че се случват всички тези ужасни неща, войната щеше да е приключила. Това е едната страна на въпроса".

В същото време обаче "самият факт, че вдига телефона", за да разговаря, "според мен показва, че поне е готов да седне на масата за преговори".

Макар че "засега" Стьоре не е видял признаци, че Путин действително е готов да сключи споразумение, изпращането на преговорен екип в Абу Даби и поемането на отговорност за това "да не постигне нищо" също "има своята цена".

По-късно тази седмица европейските лидери ще обсъдят кой трябва да ги представлява в преговорите за Украйна по време на неформална среща на върха в Дъблин. Италианският премиер Джорджа Мелони е особено разочарована от факта, че досега ЕС не е успял да изготви план, който да гарантира, че гласът му ще бъде пълноценно чут при вземането на решения.

Стьоре заяви, че следи дебата дали някой трябва да "говори от името на по-голяма група" в Европа.

"И смятам, че трябва да има такъв представител", добави той.

Това може да бъде един човек или да се избере друг механизъм, посочи норвежкият премиер. Най-важното е Европа да се споразумее за основните си общи послания и цели, а след това да определи един или няколко представители, които да ги представят пред Тръмп и Путин.

По думите на Стьоре той все по-често се обръща към така наречената група Е3 с очакването тя да поеме тази роля. В нея влизат трите най-големи икономически сили в Европа - Германия, Франция и Великобритания.

Независимо кой в крайна сметка ще представлява европейските интереси, пред региона стои една неотложна задача - да попречи на Тръмп и Путин да прекроят европейската архитектура на сигурността. Това поражда опасения в Европа от съкращаване на американското военно присъствие на континента или отслабване на ролята на НАТО - нещо, към което руският лидер отдавна се стреми.

Миналата седмица Тръмп и неговият екип загатнаха, че САЩ работят по мащабно преустройство на системата за сигурност в Европа, което според американския президент може да обхване "цяла Европа".

Зетят на Тръмп Джаред Къшнър заяви, че целта е "да се разработят практически механизми, които да отчитат опасенията на всички страни в областта на сигурността".

За Норвегия обаче, както и за останалите държави от скандинавско-балтийския регион, по думите на Стьоре, е неприемливо бъдещата роля на Америка в европейската сигурност да бъде включена в преговорите за прекратяване на руското нахлуване в Украйна.

"Всички въпроси, свързани с европейската архитектура на сигурността, трябва да бъдат разглеждани след края на войната", заяви Стьоре. "Русия продължава да лансира идеите, които имаше в края на 2021 г., относно това къде може да има НАТО и къде не може. Това не е решение, което Русия може да взема. Този въпрос няма нищо общо с настоящия етап от преговорите".

В частни разговори някои европейски представители признават, че повтарящите се нападки на Тръмп срещу съюзниците в НАТО вече са отслабили ефективността на Алианса като средство за възпиране на руската агресия.

Стьоре обаче настоява, че НАТО остава в добра форма.

"Можем да обсъждаме дали едно или друго изявление помага", каза той. "Мисля, че понякога е трудно да се отговори утвърдително на този въпрос"