България с най-стабилната културна заетост в ЕС, но в периферията по дял на работещите в сектора

13/07/2026, 08:54

Пекселс

Почти всеки културен работник у нас е на постоянна позиция, но секторът все още заема малка част от пазара на труда, предаде БГНЕС.

Културният сектор в България е малък като мащаб, но показва една от най-високите степени на сигурност на заетостта в Европейския съюз. Данните на Евростат за 2024 г. показват, че 96,5% от заетите в културата у нас са с постоянна работа – дял, който поставя страната сред европейските лидери по стабилност на работните места.

На фона на това България остава сред държавите с по-нисък дял на културната заетост в общата икономика. Докато средно за ЕС хората, работещи в културния сектор, са 3,8% от всички заети, в европейски мащаб показателят варира от 1,6% в Румъния до 5,3% в Нидерландия. България е част от групата на страните от Източна и Южна Европа, където културните професии заемат по-малък относителен дял спрямо държавите от Западна и Северна Европа.

Културата в България – малък сектор с висока сигурност

Европейската картина показва, че културната заетост често е свързана с по-гъвкави форми на труд – повече самонаети лица, свободни професии и проектна работа. В ЕС близо една трета от заетите в културата са самонаети – 31,7%, докато средно за цялата икономика този дял е 13,6%.

България обаче се откроява с различен профил – висока степен на постоянни договори и по-малка нестабилност на заетостта. С 96,5% постоянна заетост страната е сред първите в ЕС, редом до Румъния (99,4%), Литва (98,5%), Латвия (97,8%) и Унгария (95,1%).

Това означава, че въпреки ограничения размер на сектора, хората, които работят в него, сравнително по-често имат трайна връзка с работодател или институция.

Европейската култура расте, България остава под средното ниво

През 2024 г. в ЕС културната заетост достига 7,9 милиона души и нараства с 1,9% спрямо предходната година. Най-силен ръст е отчетен във Франция, Унгария и Румъния, докато някои северни държави регистрират спад.

На европейско ниво културният сектор се възстановява след пандемичния период, когато особено силно пострадаха сценичните изкуства, развлеченията и част от творческите индустрии. Евростат отчита възстановяване на заетостта в артистичните и развлекателните дейности след спада през 2020 и 2021 г.

Високо образование, но различен модел на труд

Културните професии в ЕС се отличават с много висока образователна структура. Над 62% от работещите в сектора имат висше образование, докато в общата заетост този дял е 38,6%.

Това показва, че културният сектор все повече се превръща в поле за висококвалифициран труд – включително в области като медии, дизайн, аудиовизуални дейности, архитектура, наследство и творчески индустрии.

В същото време моделът на работа остава различен от традиционната икономика. По-малко културни работници са на пълен работен ден спрямо средното за всички сектори, а артистите и авторите по-често разчитат на самостоятелна заетост и повече от една професионална дейност.

Българският парадокс: сигурни работни места, но ограничена тежест

Данните очертават специфичен български модел – културата не е сред големите работодатели в икономиката, но заетите в нея се намират в сравнително стабилна трудова среда.

Това създава своеобразен парадокс: България има по-малък културен сектор спрямо водещите европейски държави, но хората в него се радват на една от най-високите степени на договорна сигурност в ЕС.

Предизвикателството пред страната остава не толкова запазването на съществуващите работни места, колкото разширяването на икономическата роля на културните и творческите индустрии – сектор, който в Европа все по-често се разглежда като източник на иновации, туризъм, регионално развитие и нови професии.