Иван Ланджев за "закона за защита на българския език": Зад разни такива благовидни предлози всъщност се целят други неща, идеологическа промяна срещу Европа

09/11/2026, 10:32

Кадър БТВ

Депутатите приеха на първо четене нов законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Той предвижда задължителна употреба на български език в публичното пространство, като допуска транслитерация на латиница и ограничава използването на чужди езици.

Някои вече го нарекоха „закон на шльокавицата“. Какъв е смисълът от приемането му и ще опази ли българския език?

„Една защита предполага заплаха. Нали така? И аз, както и много други българи, бих искал да знам каква е заплахата. Какво точно застрашава българския език?“, попита в ефира на „Тази сутрин“ писателят Иван Ланджев.

„Има проблеми, които нямат нищо общо с текста на този закон. Например ниската грамотност, функционалната неграмотност, лоши читателски навици, беден речник, неспособност да се изгражда логическа нишка и аргументация, потресаващо ниското качество на публичната реч въобще и на политическата реч в частност. Но сякаш всичко това можем да открием вътре в Народното събрание“, коментира той.

По думите му текстът на този закон не адресира нито едно от тези неща.

Според него качеството на публичната и политическата реч конкретно в България е много лошо – така смята Ланджев не „просто като писател, но и като човек с уши“.

„Докато Народното събрание се е втурнало да опазва българския език, аз бих казал нека всички ние заедно, дружно, опитаме да опазим българския език от Народното събрание. Защото там виждам огромна част от проблемите“, заяви писателят.

“Аз не разбирам това в чия полза е, първо. И изобщо, що за снизходително отношение към нещо толкова силно и толкова жилаво, каквото е българският език? Дайте да направим една бърза историческа равносметка. Българският език, както съм имал възможност да напиша на няколко места вече, е като всеки език по-голям от държавата. Това не е някаква метафора, не е някаква стилистична фигура, това е студен факт. Просто така стоят нещата”, смята Иван Ланджев.

„Защо го казвам? Защото, първо, по условие повече хора говорят езика, отколкото са хората в държавата. Да речем, към момента български език по света говорят около 9 милиона души. Така че чисто количествено е по-голям. Второ, той е по-устойчив и оцелява по-дълго. Например в нашата история векове наред сме били принудени да съществуваме в рамките на чужди империи. Близо два века под византийско владичество, близо пет века под османско владичество. И какво е ставало през тези мрачни периоди, докато нас ни няма на картата? Подчертавам: няма българска държава на картата. Какво е ставало с езика ни? Той не просто се е запазил, а е запазил нас. Успял е да запази културния ни код, да ни помогне да оцелеем, дори физически. Тоест езикът въобще, и българският език особено, предвид всички наши исторически несгоди, е много, много силно, жилаво и устойчиво нещо“, коментира писателят.

„И сега тези хора, авторите на този закон, се опитват да кажат, че една табела с надпис People's Assembly ще го събори. Аз не мисля, че българският език е толкова крехък, колкото очевидно изглежда самочувствието на неговите самозвани защитници в момента“, заяви той.

Според него текста на законопроекта е неразбираем и позволява множество интерпретации.

„Първо, по неизбежност, защото не е написан от експерти по български език. Какво остава? Той е написан от лаици по отношение на българския език. Освен това предполага едно дублиране на дейности на органи и институции, които вече съществуват и се занимават с тези проблеми“, заяви Ланджев.

„Аз не разбирам каква е заплахата, не разбирам какъв проблем ще се решава, следователно оттам не мога да разбера и какво точно ще работят тези хора, което вече не правят съществуващите институции и органи. Например ние имаме Институт за български език при БАН. Имаме Министерство на образованието, имаме университетски катедри. Имаме експерти, които се занимават с тези неща. Тоест какво точно ще прави този консултативен съвет? Обикновено опитът показва, че тези неща не са безплатни. Какво ще струва този консултативен съвет? Каква точно дейност ще извършва? Понеже е мъгляво написано, изглежда, че е така насочено, че тази дейност може да бъде всевъзможна“, коментира писателят.

„Много се надявам да не съм прав. Но е адски изкушаващо човек, като види последователността на събитията, да започне и той да интерпретира.

Например какво следва сега? След този недомислен закон ще бъде внесен отново вече откровено безумният закон за чуждестранните агенти. Следва ли тези неща да се мислят заедно, в някаква последователност? Просто изглежда така. Изглежда като един много добре познат до болка отдавна политически похват – зад един благовиден предлог да се прокарат идеологически приплъзвания. Когато човек формулира нещо подобно и каже: „Нека пазим българския език“ - това звучи добре. Кой не би се съгласил с такова нещо? Аз работя с български език. Естествено, че искам да пазя българския език. Всеки нормален българин с трезво съзнание на свободен гражданин иска да пази българския език. И ние тук всички сме съгласни. И оттам нататък, като се замислиш за повече от пет секунди по темата, започват да изникват въпроси: От какво“, попита Иван Ланджев.

„И толкова пъти това се повтаря като похват, като хватка. Зад разни такива благовидни предлози всъщност се целят други неща. И опасността е може би, че се цели лека-полека една идеологическа промяна, която да внесе още и още скептицизъм спрямо Европа в България. Аз не разбирам иначе каква е целта да няма, да речем, надпис с превод. Защото никой не си е и помислил да маха българския текст. Няма такова нещо“, коментира той.

„И съответно транслитерацията на шльокавица – тя ще замести превода ли? Или просто ще има трета табела? Опитвам се да разбера и аз в главата си какво точно се цели“, допълни той.

„National Assembly е напълно коректен превод и по никакъв начин не застрашава най-устойчивото нещо в българската история – българския език“, отбеляза още Иван Ланджев.