Българският лук изчезва

16/05/2026, 11:40

Стопкадър бТВ

Драстично намалява производството на любими на българите храни.

Производители на храни у нас подкрепиха намерението на управляващите да затегнат контрола върху цените и надценките в магазините, но предупредиха, че проблемите в земеделието са много по-дълбоки и не могат да бъдат решени само със законови промени.

В предаването „Тази събота и неделя“ представители на секторите „Плодове и зеленчуци“, „Млекопреработване“ и „Птицевъдство“ коментираха защо българската продукция все по-често липсва от щандовете, а в магазините доминира вносът.

Председателят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков определи като „жалко“ отсъствието на български лук и моркови в големите търговски вериги.

По думите му българските производители са били „хвърлени неподготвени“ на общия европейски пазар и не могат да се конкурират с големите кооперативи в Западна Европа, които десетилетия наред са били подпомагани с публични средства.

Той посочи като основен проблем липсата на адекватна държавна политика и недостатъчното подпомагане на сектора: „Ние сме уязвим сектор – зависим от климата, пазара и геополитиката. Подпомагането не е мръсна дума, а начин българският производител да бъде конкурентоспособен.“

Според него част от субсидиите отиват при т.нар. „субсидиевъди“ – фиктивни производители, които получават средства без реално производство.

Цеков даде пример с проверки след тежките измръзвания през миналата година, при които между 40% и 50% от проверените площи не отговаряли на изискванията за реално производство.

Въпреки това, по думите му, голяма част от тези площи впоследствие са получили подпомагане.

„Докато има политически чадър над такива производители, няма как да има конкурентна среда“, заяви той.

Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов предупреди, че българският пазар е под натиск от по-евтино сурово мляко от Европа, особено от Унгария.

По думите му цената на суровото мляко там е значително по-ниска и се очаква допълнително поевтиняване след отпушване на субсидиите.

Той обясни, че българските мандри са принудени да купуват по-евтино вносно мляко, за да останат конкурентоспособни: „Ако ние не купуваме това по-евтино мляко, ще дойдат директно чуждите сирена и кашкавали.“

Михайлов прогнозира, че ако тенденцията продължи, цените на млечните продукти може да започнат да спадат и за крайния потребител.

Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов подчерта, че българските птичи продукти често са сред най-евтините на едро в Европа, но крайните цени в магазините остават високи.

Според него причините са няколко – високо ДДС, търговски надценки и допълнителни разходи като реклами и промоции.

„В Германия ДДС за храните е 3%, а в България – 20%. Това ни прави неконкурентоспособни още в началото“, каза той.

Производителите настояха за намаляване на ДДС за основни хранителни продукти, а за някои категории – дори до нула процента.

Гостите в студиото изразиха подкрепа за намеренията на държавата да ограничи спекулата и нелоялните практики по хранителната верига.

Според тях обаче част от предложенията в законовите промени могат да създадат нови административни тежести, включително за малките магазини.

Цветан Цеков даде пример с изискването търговци с оборот над 5 млн. лева да публикуват ежедневно информация за цените още в ранните сутрешни часове.

Въпреки критиките, представителите на бранша определиха действията на кабинета като „първи опит за реална държавна намеса“ в защита на българското производство.

„И ние сме необходими на веригите, и веригите са необходими на българската храна“, обобщиха участниците в разговора.