КНСБ: Минималната заплата трябва да стигне 1239 лева през 2025 г.

22/02/2021, 22:30

Снимка Булфото, архив

Така не може да продължава. Минималната заплата да стигне 1239 лв., а средната - 2450-2560 лв., през 2025 г. Това искане е заложено в меморандума за социално-икономическото развитие на България за 2021-2025 г. на КНСБ, предава 24 часа.

Документът на синдикатите залага приоритети в пет области за развитието на страната, като той ще се обсъжда при предстоящи срещи на синдикалната организация с политическите партии преди изборите.

Идеята е средната работна заплата да расте ежегодно поне с 12,5%, а минималната - с поне 17,5%. Това включва и 10-процентов ръст на година в бюджетните системи и 15% увеличение във всички агенции, които работят на терен.

Сметките са направени въз основа на това, че брутният продукт ще расте реално с не по-малко от 3,5% на година, а инфлацията ще е около 2% средногодишно. При този сценарий БВП още тази година приближава 125 млрд. лв.

Те настояват и за ръст на обезщетението за безработица. Сега минималното на ден е 12 лв., или за месец сумата е 264 лв. Предложението е то да стигне 35 лв. на ден след 4 г. Средното пък от 26 лв. на ден да достигне до 70 лв. За тази цел ще бъдат необходими около 1 млрд. лв. допълнително за периода до 2025 г.

КНСБ настоява и втората година от майчинството да започне да се вдига. То от години е замразено на 380 лв. Така в документа е записано, че то трябва да стане 730 лв.

Пенсиите пък на година да се вдигат с 15%, а според КНСБ този темп е напълно постижим. Така минималната пенсия ще стигне 490 лв., а средната - 865 лв. Пред политиците те ще настояват и за отпадането на тавана на пенсиите, който сега е 1440 лв.

Отново поставят и темата за реформа в данъчната система. Първото им предложение е да има необлагаем минимум, който да е равен на минималната заплата. Второто - въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите и юридическите лица. Искат и намаляване на общата ставка на ДДС на 15%.

Настояват да се въведе и ваучерна система за обучения на служители и безработни. Една от идеите им е да се открият индивидуални сметки за обучение на хора с по-висока квалификация, по които работодатели и държава да превеждат пари за обучения. Причината е, че у нас едва 2-3% от работещите са в програми за учене през целия живот.