Синдикатите настояват за адекватен механизъм за минималната работна заплата

26/06/2026, 13:10

Снимка: Пиксабей

Правителството, синдикати и работодатели разглеждат основните параметри на план-сметката за 2026 г. Срещата се провежда във финансовото министерство, съобщава Нова телевизия. Това, което обединява социалните партньори, е, че в бюджета липсва смелост и е можело да има по-сериозни реформи. Синдикатите настояват за адекватен механизъм за минималната работна заплата, както и да не се маха старият, докато не се измисли нов.

„Доволни сме, че вдигат максималния осигурителен доход, макар че можеше още, тъй като ръстът на максималния осигурителен доход в момента не отговаря на ръста на средния осигурителен доход. Но до толкова, до колкото това е бюджет за 5 месеца. Надяваме се вече за бюджета за 2027 г., от септември месец, да говорим за промяна в данъците, за вдигане на данък дивидент”, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

„Най-бедните и средната класа - гръбнакът на икономиката, поемат много по-голяма данъчно-осигурителна тежест като процент от богатите хора и предприемачите. Чистачката на минимална заплата плаща повече данъци и осигуровки като проценти от заплатата си от предприемач с 20 хиляди евро заплата. Имаме много работа по отношение на това да изгладим социалните дисбаланси в България. Това ще стане с Бюджет 2027. В момента виждаме едни надценени разходи по линия на издръжката и капиталовата програма”, заяви още той.

„За съжаление пак хората, които работят, техните доходи пострадаха и всъщност с този бюджет няма ръст на тяхната покупателна способност. Да не кажа, че тя ще намалее, тъй като инфлацията продължава да расте и до края на годината няма да остане на това ниво”, каза Костов.

„Бюджетният дефицит е прекомерно голям. Считаме, че има резерви както в приходната част, така и може би в капиталовата програма. Предстои да направим разчети. За нас голям проблем е повишаването на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август. Това са средства, които не са предвидени от предприятията и трябва да бъдат разплатени сега. Считаме, че това увеличение, което беше споделено от 5%, реално е минимум 12,6% за най-ниските доходи за минималните прагове и достига до над 70 процента за ръководните длъжности”, заяви Станислав Попдончев, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК).

„Безспорно стъпка в правилната посока е премахването на автоматичните механизми, но за момента виждаме единствено замразяването на тези механизми, а не тяхното премахване от отделните закони. Предстои ида видим какви ще са финалните текстове”, коментира още той.

„Можеше да видим и по-смели реформи. Можеше да бъдат засегнати повече сектори от публичната администрация с намаляването на възнагражденията. Очакваме по голяма смелост да бъде проявена в бюджета за 2027 г. За нас остава и неясно защо дългът нараства с такива огромни темпове при положение, че забелязваме спад в дефицита”, каза Попдончев. По думите му, има подценени приходи в бюджета. Като пример той посочи БВП и размерът на инфлацията.

„Повече от година и половина социалните партньори работим по разработването на нов механизъм за минималната работна заплата. По механизма имаме доста допирни точки, остава да се разберем как да мерим адекватността на минималната работна заплата. Става въпрос минималната работна заплата да отчита повече показатели, не да се определя автоматично по формула от средната работна заплата”, добави той.