Турската фондова борса се срина: Инвеститорите масово разпродават

21/09/2026, 09:48

Кадър Фб

В момента Турция е в разгара на сериозна пазарна криза.
Турският фондов пазар се срина с над 8% тази седмица, след като местен управител на фондове призна, че не може да удовлетвори исканията на клиентите за теглене на средства.
Това единствено признание предизвика масова паника в целия сектор на управление на фондове.
Впоследствие регулаторните органи замразиха дейността и разпоредиха ликвидацията на 131 инвестиционни фонда на стойност 890 милиарда турски лири (приблизително 18,3 милиарда долара), засягайки около 350 000 инвеститори.
Няколко големи компании за управление на активи са обвинени в организирането на схема, наподобяваща „пирамида“ (тип „Понци“): те са купували неликвидни акции на свързани дружества, за да надуят изкуствено стойността на фондовете си и да привлекат капитали от индивидуални инвеститори, търсещи „чудодейна“ доходност.
Съобщава се, че само за един ден инвеститорите са изтеглили средства на стойност 1 милиард долара – именно това е наложило замразяването, тъй като властите са се опитали да спрат масовото теглене, което е заплашвало да срине цените още повече.
Реакцията на властите е безпрецедентна.
Централната банка на Турция рязко намали изискванията за маржин (гаранционен депозит) от 35% на 20%, за да предотврати задействането на автоматични изисквания за допълнително обезпечение (margin calls) вследствие на спадащите цени.
Държавният суверенен фонд на страната започна директно да изкупува акции на водещи компании („blue chips“), само и само да подкрепи основния борсов индекс.
На две от най-големите турски банки – İşbank и държавната Ziraat Bank – беше възложено да извършат същинската ликвидация на замразените фондове; процесът може да отнеме до три месеца или повече, ако регулаторите удължат срока.
Това не е обикновена пазарна корекция.
Тук става въпрос за активна намеса на регулаторите на всички нива: замразяване на средства, изкупуване на акции, промяна на правилата за маржин търговия и осигуряване на спешна ликвидност – всичко това с цел да се предотврати по-нататъшно неконтролируемо сриване на пазара.
А основният проблем – дали активите в тези замразени фондове действително притежават стойността, на която са били оценени – все още не е решен.
Стабилизирането се случва на повърхността, докато същинският въпрос остава напълно отворен.
Всичко това се случва в момент, когато турската лира продължава да достига нови исторически дъна, а доходността по 10-годишните държавни облигации на Турция надхвърля 32% – което означава, че акциите, валутата и пазарът на облигации са подложени на едновременен натиск.