В СЕЛО ЧЕРНИ ВИТ ПОГРЕБВАТ МЪРТЪВЦИ В ДВОРОВЕТЕ СИ

---

Новоаслфалтираният път се "къдри" в множество завои, които вървят успоредно на реката, и отвежда все по-навътре в Тетевенския Балкан. Първите къщи на Черни Вит се показват сред пищна зеленина, пръснати по отвесни поляни. А почти зад всяка белеят надгробни паметници - по два-три, може и повече. Вековната традиция, местните да погребват близки в дворовете си довежда екипа ни в селото, дълго цели 12 километра и със 730 жители.

Не сме единствени в това отношение, обясняват неколцина мъже, хвърлящи карти пред малко кафене. В недалечните Глогово и Градежница също имали такъв обичай. "Защо ли? Ами и те са километрични", отговарят картоиграчите и се потапят в заниманието си, пише 24 часа.

Младата кметица на Черни Вит Цветослава Христова приема да разкаже за дворните семейни гробища, в които има могили още от турско.

"Не е редно, всички го разбират. Но знаете ли, преди три години почина по-голямото ми дете. Първата ми мисъл бе да го погребем в двора си", разплаква се 34-годишната жена. През сълзи допълва, че после си представила как по-малкият й син ще расте край гроба на брат си, и това я отрезвило. Положили момченцето в един от гробищните паркове.

На територията на селото има четири гробищни парка. Един от тях е узаконен, а другите три не са. Неузаконените носят имената на махалите, в които са обособени - "Остриля", "Дъскот" и "Мулаците". Появили са се някъде в средата на XIX век, разказва кметицата. Историята, която тя знае е, че първо били родови, а после и съседи почнали да заравят покойниците си там.

"Преди да стана кмет, дори не подозирах, че не са регламентирани. От дете ги зная и мислех, че всичко е законно. Оказа се, че не е. Започнали сме процедура, за да променим ситуацията", обяснява Христова. Допълва, че възрастните изпадали в паника, питайки се като умрат, къде ще ги копаят. Защото според тукашния обичай до 40-ия ден след погребението сутрин и вечер трябвало да ходят да палят свещи. А законното гробище било на 7 км от домовете на някои. И хората се кахърели, че няма да има кой да ги почете след смъртта им.

"Редно или не, аз държа да ме сложат до родителите ми", казва Стефан Блъсков, отвеждайки ни към оградено място зад къщата си, където сред тревата белеят камъните на баба му Гена, баща му Павел и майка му Деля - нея последна положили в семейната земя през 1995 г.

Оказва се, че пенсионираният ветеринарен лекар е братовчед на журналиста Петьо Блъсков, чиито родови корени са от Черни Вит. Съпругата на бай Стефан Иванка роптае, докато той обяснява как си е подготвил всичко за отвъдното. "Пари ще оставя на децата си, за да платят глобата, но тук искам да ме заровят", категоричен е той.

Припомня си как през 1985 г. близките на Йона Нейкова изкопали гроб в двора си. Обаче тогавашната управа задължила сина й Нейко да извърши ритуала в узаконеното гробище. "Бабата бе първата му "обитателка" - след нея и други покойници легнаха там. Ама то стана, защото е близо до домовете им", убеден е Блъсков.

После обхожда с поглед поляната, заобиколена от разлистени дървета. Само птича песен нарушава тишината. Красиво и спокойно е - къщата, където животът продължава, се гуши в сенките. Признаваме му, че мястото е прекрасно. "Сега разбирате ли желанието ми? Тук смъртта не изглежда страшна. На 74 години съм - не знам още колко ще ми отпуснат отгоре. Но когато ми дойде времето, ще легна сред полските цветя", поетично завършва мъжът.

Около 40 семейни гробища като това на Блъскови има в селските дворове, пресмята кметицата Христова. По-големите пък са върху частна земя. Това я провокирало да направи подписка лани дали да бъдат узаконени. Искала да види реакцията на собствениците - един да не е съгласен и процедурата пропада. А в "Остриля" към 50 души са намерили вечен покой, в "Мулаците" са 80, пък в "Дъскот" - 60. Предвид дължината на селото нуждата от няколко гробища е разбираема.

Въпреки това все още има хора, които настояват да карат постарому. Кметицата разказва, че през февруари м. г. селото бедствало, затрупано от голям сняг. Седмица нямали ток и вода. "Точно тогава се спомина леля Дафинка", реди Христова. Дъщеря й поискала разрешение от кметството да я погребе край бащината си къща. Успели да я разубедят - "Мулаците" са съвсем близо, и тя склонила.

Докато обикаляме из приветливите улици на Черни Вит, научаваме и за друга традиция - на оброчните камъни. Цветослава Христова си направила труда да ги преброи - 14 са. Положени били от дедите по времето, когато се появили и гробовете. Повечето са наречени за здраве, за дъжд, няколко са посветени на Божата майка. На 15 август, Успение Богородично, родът, в чийто двор е камъкът, се събира за курбан, обяснява Венцислав Вутов, завеждащ административното обслужване на кметството. Възрастна женица пък казва, че всеки можел да запали свещ и да се помоли пред тях за здраве и благоденствие.

"Така мъдрите ни родоначалници почитали живота и създали баланс със смъртта - пред домовете им оброчните камъни, а зад тях гробовете", смята Вутов. Кметицата го допълва, че един от камъните от 1885 г. е до дядовата й къща. Всяко лято около него прииждали роднини от цялата страна, редували се при приготвянето на курбана, който освещавали в църквата.

Живописната природа, сред която са се сипнали къщите на Черни Вит, и многолюдието му никак не се връзват с името му. Венци Вутов разказва местната легенда, според която много отдавна, на отдалечен връх до реката човек построил дървено жилище за семейството си. През пролетта водата придошла тъмна и страшна и понесла паянтовата къщурка ведно с обитателите . Те загинали в беснеещата река, а вътре последно угаснал фенерът им. Черната вода и черната мъка в нея поставили началото на селото.

За последно Вит показал тежкия си характер през лятото на 2005 г., когато излязъл от коритото си. "Пред очите ми "грабна" трабанта на съседа Христо Тодоров. Тъкмо бяхме го ремонтирали. Първо се чу страшно бучене, после калните талази подхванаха колата, а ние само гледахме как я отмъкват надолу", припомня си Вутов. След дни открили отломки чак при моста в местността Боаза до пътя София-Варна.

Накрая на гостуването ни в Черни Вит кметицата казва, че двете традиции - за смърт и живот, са достигнали до наши дни през три века. Тази на частните гробища трябва да остане в миналото, но другата, събираща и радваща, ще съхранят и предадат на децата си.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.