Забравеният художник на театъра и операта във Варна гостува в София

21/04/2021, 22:01

Изложбата за Григорий Маркович Лебский (1898-1972), забравеният художник на театъра и операта във Варна, гостува в София

26 април 2021, 17:00. ДА „Архиви“ – София

Организатори: Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ при ТМПЦ – Варна

100-годишнината на Варненския театър и 100 години от Бялата емиграция в България извадиха от забрава белогвардееца Григорий Лебский, художник на театъра и операта в града през 50-те и 60-те години на ХХ век. В чест на вековния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, ТМПЦ – Варна, и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, обединиха усилия за организиране на изложба, която връща към артистичната сцена един забравен художник. Изложбата живопис „Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна“ се осъществява със съдействието на Централен държавен архив в София, Регионален държавен архив - Варна, галерия „Кавалет“, галерия Антиквариат „Ели-Арт“ и частни колекционери. Куратор на проекта е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, фотограф - Александър Николов, реставратор – Константин Угринов.

Кой е Григорий Лебский?

Той е художник, посветил повече от две десетилетия в живота си на театъра и операта в морския град, като рисува декори за постановки и прави театрални костюми. Неговата съдба е сложна, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия
след разгрома на Бялата армия. Роден е на 30 ноември 1898 г. в Ростов на Дон в семейството на богат руски помешчик. От ранна възраст проява дарба да рисува и е изпратен да учи за театрален художник в Одеското художествено училище. След завършване на образованието си, заедно с по-големия си брат Андрей, също художник (р. 1895г.), влизат в състава на Донската армия, ВСЮР и Руската армия като юнкери от Атаманското военно училище до евакуацията му от Крим. Участва в Първата европейска война в пехотните части на Руската армия с чин подофицер и в Гражданската война в Русия под Батанск близо до Ростов на Дон, в големите сражения при Каховска. През есента на 1920 г. след разгрома на Бялата армия от болшевиките в Крим, заедно с брат му Андрей са евакуирани с кораба „Лазарев“ на остров Лемнос, където остават 9 месеца. В 1921 г. пристигат с кораб в Бургас с военния състав на Атаманското училище. След разтурването на руските военни училища в България, Григорий Лебский работи тежък физически труд на различни строежи и в земеделието, за да се изхранва. Във Варна се заселва заедно с брат си през 1927 г., а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация „Младороси“.

От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали популярните железни кревати с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи предимно крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от различни световни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава. Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 г. участва в общите художествени изложби, близък е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.

Във Варненския драматичен театър Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1947 - 1952 г., а после по декорите от 1953 до 1957 г. Веднага след това е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 г.

Изкуството на Григорий Лебский представя кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна:
„Името на Григорий Лебский не попада след популярните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава свързано с историята на художниците на Варненския драматичен театър и с няколко негови участия в изложби на Дружеството на художниците във Варна. Пет десетилетия след неговата кончина името му потъва в забрава, но не и изкуството му. Кой е Григорий Лебский и защо, когато приживе не е направил нито една самостоятелна изложба, изкуството му е оцеляло, ако не в пълнота, то поне в онази си част, която е купувана от варненци и сега е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, истински привлечени от таланта му, от Галерия „Кавалет“ и от Галерия Антиквариат „Ели-Арт“ - Варна. Това са 58 живописни произведения – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Архип Куинджи, Николай Каразин, Жан-Батист Грьоз, Джошуа Рейнолдс и др. Безспорно неговият талант е въплътен в камерни и миниатюрни марини, с брегове, огрени от лунна светлина, озарени от изгреви и залези, със страховито издигнати морски вълни в безбрежните дълбини и още тихата природна красота на прохладните руски горски пейзажи с брези и чисти поточета.

Възпитаник и последовател на руската художествена школа на маринистите, сформирана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито подкрепата за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е далеч от реализма на Александър Мутафов, далеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните специфични пластични и естетически открития. Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства назад във времето на романтизма. Те не са съотносими с пленерната живопис на марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев, Милен Сакъзов и Георги Урумов-Калиакра, далеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които бушуващите енергии на природата и човека се сливат в противоборство и хармония. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и движението на въздуха, те са по-близки с марините от музейните образци на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на руския романтизъм и реализъм от ХIХ в. Повече от половин век е изминал, след като романтизма в руската пейзажна живопис се е сменил с други нови направления, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически реализъм. Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към съдържание и мода. Той остава привързан към едно изкуство, което има повече музеен характер - руските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и изгражда неговия художествен маниер, защото живописта му, типично по руски, е изпълнена с поетично вълнение и дълбок лиризъм.