МОМИЧЕТО, РОДЕНО БЕЗ КИТКИ, ИСКА ДА ИМА КОМПЮТЪР

---

“Ау, няма ...”, възклиникнали лекарите при раждането ми. Стреснати, те не казали веднага на майка какъв е недъгът ми. И досега хората се дивят, но се справям”, казва 29-годишната Мелха от рудоземското с. Сопота, пише "24 часа".

Тя трогна всички с желанието си да работи - плете без пръсти и длани на ръцете с помощта на обикновени ластици за коса. Младата жена участва в изложба в миньорския град. Мелха е със 100-процентова инвалидност с придружител, без право на работа. “Родила съм се в Рудозем в 7-ия месец от бременността на майка ми. Липсвали китките на ръцете ми, а кракът ми е изкривен. Била съм 20 дни в кувьоз в Смолян.

Винаги сме били бедни. Родителите ми не са имали пари, за да направят нещо, въпреки че не е и имало кой знае какво да сторят, но са ме обичали много. Сега и да е възможно - аз не искам, страх ме е, както съм зле, да не стане по-зле”, разказва нерадостната си съдба Мелха.

Майка  Шукрие се крие при появата на журналисти. Жената още страда за орисията на най-малкото от 4-те си деца. Преди два месеца загубила съпруга си Тефик - бащата на Мелха. “Майка отиде при комшийки. Такава си е, все тъгува, когато се говори за моя живот”, уточнява Мелха. 

Самата тя също рядко говори за себе си. Набрала смелост, след като започнала да работи преди 10 месеца. Оттогава с разрешение на ТЕЛК е в социално предприятие към община Рудозем, направено по проект. То се занимава с озеленяване и направа на изделия на родопски занаяти. Заедно с още 5 колежки Мелха показа изработеното на изложба.

“Майка ме научи да плета, когато бях на 8 г. и не ходех на училище. Постепенно придобих сръчност и търсех чалъм как да въртя шишовете и преждата”, споделя Мелха. За една детска горна дрешка са  нужни 2 седмици плетене.

Приспособленията  позволяват да плете само на две куки. “Бавна съм и никой няма да ме търпи на редовна работа”, казва жената. Мелха сама се сетила как да придържа куките.

Вкъщи се опитва да върши домакинска работа. Може да бели картофи, като придържа белачка отново с ластици. Шие, глади, точи кори. Освен с плетене в рамките на проекта тя работи и на машина за бродиране. “Бях сред първите, които се научих. На нея се работи лесно, програмира се и действаш”, споделя тя.

“Беше много затворена, но в рамките на проекта се социализира. Разказва вече спокойно за недъга си”, каза кметът на Рудозем Румен Пехливанов. Общината е вложила към 80 000 лв. за реализацията на проекта. Останалата част до 255 000 лв. е европейско и национално финансиране.

Освен Мелха работят още 18 души - 4-ма от тях се занимават с родопски занаяти, останалите озеленяват общината. “След приключване на проекта ще направим сайт, за да има възможност Мелха и останалите, които са изключително бедни хора, да си продават изделията онлайн”, каза Пехливанов.

“Аз компютър нямам, скъпи са. Ако направи нещо общината - добре, ако не - пак ще е постарому. Бях много резервирана към тази работа. Не исках да създавам грижи на хората около мен. Съгласих се, защото разбрах, че там ще работят и други хора с недъзи като мен”, казва Мелха.

За работата  плащат 340 лв. плюс транспорта от Рудозем до Сопота. Иначе пенсията  е 196 лв. Майка  от 2 месеца взема вдовишка пенсия. Преди това е била безработна след разпускането на АПК-то. Не можела да се хване на работа, за да е до щерка си.

Мелха тръгнала на училище на 9 г. Завършила е само основно образование. Средно е трябвало да учи в Рудозем или в с. Чепенци. Отказала се, защото трябвало да пътува. Учила е в съседното с. Рибница. От тях до училището винаги ходила пеша. Пише с двете си ръце, и то доста бързо.

Досега Мелха никога не е работила, освен да плете вкъщи. Обикновено подарява плетивата на някого от 6-те си племенници или на приятели. След приключване на проекта отново трябва да се върне на село, ако общината не спечели друг проект за инвалиди.

За сегашната  работа е искано изрично разрешение от ТЕЛК. Разрешили с условието да е по програми, но без право да заема работно място. “Исках за себе си да съм спокойна, че ако се наложи за вбъдеще, ще мога да се справям. Беше ми цел и я постигнах”, казва жената. 

Според нея на инвалидите трябва да им се дава възможност, ако имат желание, да се реализират като здравите. Те трябва да бъдат сред хора, за да се чувстват нормално. Селцето, в което живее, е с около 300 души, къщата  е в края. “Няма с кого да контактувам. Приятелките ми вече са омъжени или в други села. Оредяхме, останах сама”, коментира тя.

Тъй като левият крак  е обърнат назад, Мелха се придвижва трудно. Пътят до 3-етажната им къща, където живеят с майка  и семействата на двамата  братя, е черен и стръмен.

“Минавам особено през зимата по стълби през другите дворове, за да отида на главния път, оправям се”, споделя младата жена. И тъгува, че от август животът отново ще стане монотонен, защото свършва проектът, по който работи.

“Пак ще ходя веднъж в месеца до Рудозем да плащам сметки за вода, ток и телефон. Единственият контакт с държавата и града са ми сметките”, шегува се Мелха. Мечтае да пътува и да има компютър. “Ако си изкарам пари, ще събера за компютър”, казва момичето. Други мечти не си позволява.

Казва, че в нейното положение мечтите са илюзии. Това, което  дава сила сега, е че общува с други хора и не е сама. “Тъжна съм понякога, минават ми черни мисли”, казва жената.

Най-неприятните спомени заради недъга  са от тийнейджърските години. “Като деца никой не ми се подсмихваше, бяхме много задружни, имах много приятели. Неприятният спомен ми е като девойка, няма да го забравя. Отидохме с приятелки на дискотека. Едно момче седна до мен да говорим. Дойде момиче и му каза, че не му е мястото до такава като мен”, казва Мелха.

Сега намерила нови приятелки покрай проекта. В него са включени също онкоболна, две многодетни майки, самотна майка и инвалиди с проблеми с очите и ръцете. 

“Всички са добри хора, които заслужават препитание и бъдеще”, казва Мелха.

Снимки: "24 часа"

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.