С тържествена церемония бяха осветени бойните знамена и знамената-светини, новите изтребители прелетяха в небето

06/05/2026, 11:19

снимки:Булфото

На 6 май България чества един от най-знаковите си празници - Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той съвпада с Гергьовден, когато православната църква почита свети Георги Победоносец. Той е символ на мъжеството и закрилник на войската.

По време на тържествената церемония бяха осветени бойните знамена и знамената-светини. В небето над центъра на столицата прелетяха вертолети с националния флаг на България, като част от празничната програма. Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Илияна Йотова поздрави гвардейците по повод празника и отдаде признание за тяхната служба. Тържественият водосвет бе отслужен от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, който освети бойните знамена и знамената-светини в присъствието на държавното и военното ръководство, предаде Нова тв.

Тази година над столицата прелетяха самолети от състава на Военновъздушните сили. В демонстрацията на Гергьовден участваха новите изтребители F-16 Block 70. В небето можеха да се видят и съветските МиГ-29. Част от демонстрацията бяха също щурмовите Су-25, както и транспортните самолети „Спартан“.

Церемонията по освещаването на знамената се проведе по традиция пред Паметника на Незнайния войн. Тази година заради това, че държавата все още работи в условията на удължен бюджет, се наложи да няма военен парад. Това беше решението на Министерството на отбраната.

Ритуалът пред Паметника на Незнайния воин в столицата започна с прелитане на хеликоптер „Кугър“ с националното знаме във формация с два вертолета Ми-17. Президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Илияна Йотова прие строя и поздрави представителните части по случай 6 май. Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи водосвет на бойните знамена и знамената светини на Българската армия.

След това държавният глава произнесе слово по повод празника на Българската армия. В знак на признателност към българските воини, загинали за свободата на България, пред паметника на Незнайния воин бяха положени венци и цветя. При изпълнението на националния химн по време на водосвета на бойните знамена бяха произведени 20 артилерийски салюта, допълва Нова тв.

Подполковник Калин Ранчев от Военна академия „Г. С. Раковски“ обясни кои са знамената светини, които също бяха осветени по време на ритуала. "Подобен голям водосвет се прави и на Богоявление. Целта му е да се осветят и пречистят знамената", обясни той. И допълни: "Това е много важна част от ритуала. Трябва да се върнем доста назад във времето - вероятно до края на VI век, когато тази традиция идва в България от Византия, след приемането на християнството".

Рутуалът е възстановен след възстановяването на българската държава през 1878 година и се запазва до 1945-1946 година. "Всъщност може би малко по-рано - с формирането на опълчението в Кишинев се освещава Самарското знаме, както и опълченските дружини. Това е първообразът на българската войска. След Освобождението традицията става официална и се отбелязва до 1946 година, когато водосветът на бойните знамена се извършва за последно. След това традицията е възстановена след 1991 година", обясни Ранчев.

След края на церемонията по освещаването на знамената се проведе тържествен марш на представителните роти на площад „Александър Невски“. Той беше наблюдаван на живо - освен от президента Йотова, и от служебния премиер Андрей Гюров, председателят на Народното събрание Михаела Доцова, министърът на отбраната и началникът на отбраната, както и официални лица. .