Над 350 стопани са подали заявления за унищожени ябълки, череши и сливи заради сланите в Кюстендилско

21/05/2026, 11:19

кадър: БНТ

Срокът за подаване на заявления след опустошителните майски слани в област Кюстендил изтече. Местните овощари имаха 10-дневен прозорец, за да поискат официален оглед на 100% унищожените черешови масиви.

Колко стопани са потърсили помощ от държавата и каква ще бъде тя?

„Вижте сами колко са щетите – на този клон има 2–3 плода, другото всичко опада в момента. Горе-долу около 110 декара са унищожени при мен лично.“, каза в ефира на БНТ Димитър Домозетов – селскостопански производител.

По думите му много производители не са застраховали насажденията си.

„Не са изгодни условията, които се дават, и затова не сме направили застраховка.“

Овощарят обяснява и как студът е повредил реколтата.

„Минус 4–5 градуса – това е мраз, не е студ. Какво се случи? Черешата, сливата и джанката имат горен плодник, който е гол и те измръзнаха. От костилковите култури успя да се спаси само вишната.“

Той прави и разяснение за различните култури и ефекта на сланата.

„Измръзнаха всички ябълки, при крушата се получи друго - тя има възможност да плододава без опрашване и оплождане и може да очакваме част от плодовете да се запазят.“

Огнян Атанасов – кмет на Кюстендил: „В областта има над 19 000 декара череши, около 5000 декара ябълки и още около 5000 декара сливи – общо около 29 000 декара насаждения. Към момента са подадени над 350–400 заявления от стопани за площи над 11 000 декара, които са пострадали.“

По думите му най-сериозни са пораженията в ниските части на региона.

„В ниските части щетите са почти 100%. В по-високите райони има частично запазени насаждения.“

След 1 юни ще започнат огледи от експертни комисии.

„Важно е, че след 1 юни картината ще е по-ясна, защото част от плодовете сега окапват вследствие на мраза.“

Кметът допълва, че се обсъжда и актуализация на помощите за производителите.

„Миналата година стопаните получиха около 80% от технологичната карта – около 540 лева на декар. Сега се работи по нейното актуализиране, защото разходите за труд, торене и обработка са значително по-високи.“

Овощарите настояват за нова методика и финансова подкрепа, съобразена с реалните разходи и инфлацията в сектора.